Някои се качват горе, на черешата, но ние не сме от тях – предпочитаме долу, под смокинята.
Най-хубавото време по морето е след началото на учебната година – децата са на училище, бабите бъркат лютеница, майките – манджи, бащите – бачкат за хляба и парното, така че човек може да си лежи кротко под смокинята, да гледа морето и да се отдава на невинни удоволствия без излишни свидетели.
В днешно време свидетелите са винаги излишни.
Лежа си кротко, поглеждам към съседната сянка, дамата ми се струва нещо позната.
- Извинете – казвам, - имам тоя дефект по рождение, не помня лица, запознавал съм се по четири пъти на ден с един и същи човек, бихте ли ми помогнали…
Дамата ме гледа подозрително и казва:
- Изобщо не ми се правете на интересен! В интерес на истината, държа да подчертая, че решението да не си прекратя отпуската бе за мен изключително тежко решение! Аз кво им разбирам от машинариите и хакерите – да си се оправят сами! Вече им дадох конкретни указания – като се върна, всичко да е оправено!
Не мога да се сетя коя е, но няма значение – животът е чудесен под смокинята, ментичката тихо разтапя бучиците лед в чашата, сред облаците се мотае закъснял щъркел, а до мен двама опъват пешкирче и тракат с таблата.
- Добре дошли, колеги – поздравявам учтиво, - мешана или обикновена?
Тия се постряскват малко, после единият, докато подрежда пуловете, се обяснява:
- Аз съм в законен и планиран платен отпуск от деня, в който рибите изплуваха, а радиото спря - не можете копче да ми кажете!
А другият разджурка заровете и приветливо ме осветли:
- Естествено, че след като оцапаш пейзажа, най-лесният начин е да си тръгнеш. Но изобщо не съм убеден, че е най-достойният. Истинският отговорен мъж остава сред нацапаното, за да запази достойнството на пейзажа и своето покрай него!
Поглеждам изкриво към полупознатия, опнал се на раирано пешкирче.
- Глей ги какви са нагли!
- Не ми говорете на „ти” – ядосва се полупознатият. – Аз в тия кални борби изобщо не смятам да участвам! Те затова ги и отмениха – останах да се боря сам със себе си, за да не се окалям. Как си ме представяте месец преди решаващия избор да цопна насред тоя отакован и изтакован пейзаж!
- Ама много смърди!
- Смърди, разбира се! Но питайте Нено – веднага ще ви докаже, че не е вредно – никоя от измервателните станции не е регистрирала отклонения от нормата! Ако питате мен – по-добре да си смърди, отколкото да не се усеща никаква миризма, а наоколо всичко да е в… Нали разбирате, интелигентен човек сте, или поне така изглеждате до доказване на противното.
Поглеждам към таблата и не мога да се стърпя:
- Ама за какво я хвана тая капия! Кенеф капията е най-тъпото нещо в тази игра!
А ония, с таблата, ме гледат накриво.
- Хайде, кибиците, ако обичате, малко настрани! Много разбирач се навъди в тая държава! Ще си играем играта както си знаем и без да ни се дава акъл отстрани! На нас този, който трябва, ни каза: момчета, вървете под смокинята, поснишете се малко, поизчакайте, докато мине бурята, пък после – ще видим, те, изборите, ще са минали…
Тая инструкция, с поснишаването, ми се видя позната – само че откъде ли?
Много е лошо човек да има неуслужлива памет.
Макар че – за какво му е да помни, те, тия, които трябва, ще ни разкажат когато трябва какво всъщност ни се е случило, какво се случва и какво трябва да се случи.