След като Добрите сили от движението за Промяна бяха надиграни в последния рунд от Лошите сили на Борисов/Пеевски, Кирил Петков покани последователите си и публиката да гледат "реванша" в битката с Мафията.
***

***
Тоест ще има още рундове, в които Петков се надява на реванш, сиреч връщане на изгубените позиции. 
Реваншизмът в политиката принципно се счита за отрицателно явление, но така без уточнения, както го анонсира Петков, не става ясно за какъв реванш става дума. 
Реванш е френска дума с латински произход, най-общо означава "компенсация, обезщетение, възмездие". 
Също така, при загуба в някакво съревнование, победителят може да прояви великодушие и да даде реванш - възможност за обратно отвоюване на победата от падналия.
Тази разнозначност на понятието идва от това, че латинският корен на думата е пуснал различни издънки из европейските езици. В английския например се е стигнало до страховитата дума revenge, отмъщение - пак възмездие, но не овъзмездяване, а сурова разплата. Отмъщението било най-вкусно в охладен вид - тоест, когато е минало време, страстите и скутовете са изстинали, но душата все още жадува реванш за старите обиди и унижения. 
А борбата с Мафията наистина мина през най-различни етапи, кой от кой по-тежки. 
Само в последната година тази битка се води във формати Джентълменско споразумение с Мафията, Сглобка с Мафията, натиск в областта на скута на Мафията, опит за Ротация с Мафията.
Логично беше след толкова тежки битки акцент в предизборната кампания на Добрите да е борбата с Мафията до последен дъх. Трябваше да бъдем убедени, че по време на Сглобката Мафията е била принудена да работи против мафиотските си интереси - и в полза на България! Понеже това положение не устройваше Мафията, тя развали Сглобката. В паниката си Мафията предизвика избори и ги спечели, защото подло успя да прехвърли всички негативи от общото управление върху Добрите. 
Сега оределите редици на Добрите ближат рани, загряват на място и мечтаят за голям реванш, след който вероятно пак ще принудят Мафията да се държи джентълменски и да порабори против интересите си. И защо да не помечтаят, защо да не се борят до последна капка кръв, след като и поетът е казал: Разстрел и след разстрела червеи, но по-добре е да подгониш вятъра, отколкото да седнеш и да плачеш. 
По-добре е да паднеш бездиханен в локва кръв, покосен от вражески пържолки и кюлчета, отколкото малодушно да се откажеш от борбата и да си въртиш стартъпчета. 
Възможно е Кирил Петков да има предвид и друг реваншизъм, не толкова касапски. 
Реваншизмът в политиката и човешките отношения е явление, достойно за критика, но има по-меки прояви.
"Ще се реванширам" на български казваме в смисъл - ще върна жеста (услугата, почерпката), ще те компенсирам.
Изразът се използва даже като емблема на интимния морал! 
Когато двама или повече души са обхванати от великото любовно чувство, те в определени ситуации също нежно прошепват обещанието: ше се реванширам!...
Така че реваншът може да протече и без реки от кръв и политически гилотини. 
***
Единственото по-забавно в ситуацията днес е, че поредните избори вкараха в парламента чиста политическа халюцинация, кошмарите на Фройд и Кашпировски. В евразийския сектор на нашата политика конкуренцията донесе роене, но фактически разшири електоралната база на мистичния путинизъм и вулгарния патриотизъм.