България частично е отмъстена!
Нобелистът Бърнард Шоу, който се изгаври с по-лековерната част от сънародниците ни, сам е ставал обект на невъздържана сатира и откровена гавра - това се случва през 1979 г., когато излиза от печат книгата "Моят чичо Осуалд" на Роалд Дал (има и българско издание от 1993).
Роалд Дал е световноизвестен повече като детски писател, макар и малко безцеремонен с детската публика. В детските му книги има и страдание, и черен хумор, и смущаващо за (някои от) педагозите съдържание. Сред най-известните книги на Роалд Дал е например "Чарли и шоколадовата фабрика", която поставя началото на цикъл романи за Чарли.
Та към тоя цикъл детски романи за Чарли писателят Роалд Дал прибавя и подчертано НЕдетската книга "Моят чичо Осуалд" - комедиен софт-порно роман, на който можем да си умрем от смях, особено ако имаме зъб на Бърнард Шоу.
В тази книга "Моя чичо Осуалд" най-смешните философско-еротични пасажи на книгата са тъкмо с всепризнатия мъдрец, нобелист и голяма глава Бърнард Шоу.
Накратко за сюжета.
Книгата "Чичо Осуалд" разказва за живота на някой си чичо Осуалд - похотлив сладкодумец и предприемчив човек без предразсъдъци.
Този Осуалд измисля сложна и рискована криминална схема, чрез която си осигурява богатство и хубав живот.
Схемата на Осуалд е следната.
С помощта на чудовищно мощен африкански афродизиак и много хитрост Осуалд и съучастничката му извличат семенна течност от великите умове на епохата (началото на 20 век) и продават материала на състоятелни хора, които искат да родят деца с гени на гений.
Дори само скелетът на сюжета подсказва колко абсурдно комични ситуации възникват, докато престъпниците съблазняват писатели, композитори, политици и други прочути мъже, за да се докопат до репродуктивните им функции.
Как да се доберат до съответната важна личност, как да пробутат афродизиака и после с какви тактико-технически средства се събира безценният генетичен материал - всичко това е пропаст от смях.
За късмет - таман в това време е живял и Бърнард Шоу, вече известен писател, макар че още не е нобелист, но вече е написал ужасната си пиеса за България (основната част от действието на романа се развива през 1919).
Нашият неприятел Джордж Бърнард Шоу! Другите жертви на престъпния дует в книгата са: Айнщайн, Дебюси, Рахманинов, Фройд, Пикасо, Хенри Форд... и много други. Измежду кралските особи е и нашият Борис Трети, чийто материал се харчи като топъл хляб - за тези, които могат да си го позволят!
Но да се концентрираме на Бърнард Шоу.
Епизодът в книгата, когато съблазняват Шоу, е може би най-комичната част от текста. Тъй като ирландецът е абсолютен пън, на него му сипват едва ли не смъртоносна доза от афродизиака. Когато веществото почва да действа, Бърнард Шоу се бори с тялото си и дрънка философски смехории буквално като Ахмед Доган. На всичкото отгоре (според описанието в романа) Шоу е пълен девственик, откачалка и вегетарианец - чудят се как да му пробутат афродизиака, с репичка или грозде.
Без да злоупотребявам с дълги преразкази - Роалд Дал просто е съсипал от гаври почтения нобелист Бърнард Шоу, който разбира се не е чак толкова почтен, щом смее да се смее на сливниците ни.
Ликувай, Българийо! Съсипахме го тоя Бърни Ръбъл.
***
Като цяло, оскърбеното ми национално достойнство е удовлетворено от тази гавра на детския писател Роалд Дал с претенциозния Бърнард Шоу.
Макар че има един особен момент в книгата "Чичо Осуалд".
Похотливият чичка първо описва жената на българския посланик като "изключително грозна жена".
Това очевидно е некоректно и обидно описание, защото българката е най-красивата жена на Земята, дори да е съпруга на посланик! Но ще си затворим очите заради компенсацията и хубавата гавра с Бърнард Шоу.
Ама по-нататък в текста, докато чичо Осуалд описва сексуалните особености на тази и онази нация, за радост или за срам - хвали и нашите сънароднички.
Ето какво пише в книгата "Моят чичо Осуалд" за нашите баби и прабаби - и за турските им съпернички:
"Аз лично изпитвам известна слабост към българските дами с аристократична закваска - изповядва познавачът Осуалд. - Наред с останалото, те притежават извънредно необичайни езици. Тези езици са не само изключително мускулести и активни. В тях има освен това и някаква грапавост, която обикновено се наблюдава само в котешките езичета. Дайте на котката да си близне от пръста ви и ще разберете за какво говоря.
Турските дами (май ги споменах вече) също са на високо място в моята ранглиста. Те са като колело на воденица - спират, когато спре реката. Заклевам се във всичко свято, за да се оправиш с туркиня, трябва да си във великолепна форма; аз лично туркиня вкъщи не пускам преди една здрава закуска."
***
Такива значи работи пише Роалд Дал за жените на България от миналия век.
И сега се чудя да се засегна ли или да се гордея с похвалата за българката.
***
Затова реших да сравня българския превод на книгата с руския - има ги в интернет. И аз като чичо Осуалд значи - да дам оценка на националните особености!
И взех да проучвам къде как са я превеждали тая дивашки смешна книга, в която Бърнард Шоу съвсем не е единствената жертва на издевателския хумор.
И намерих една разлика!
Разказвачът в книгата, условният племенник на чичо Осуалд, разказва в началото как уж публикувал една от историите на чичо си, в която се разказвало за вълшебен парфюм, който дори само с една капка подлудявал мъжете и ги карал да изнасилят първата срещната.
След публикацията за вълшебния парфюм племенникът бил заринат от молби и поръчки за веществото, като с него (племенника-разказвач) се свързали дори от ЦРУ, защото "с такива вълшебни капки може да се злепостави всеки руски дипломат и държавник". Ама племенникът нямал такива капки и с това се приключило.
В руския интернет по принцип има огромни безплатни виртуални библиотеки с всякакви книги, включително и "Мой дядушка Освальд".
Реших да се зачета, да видя как е преведен този пасаж от книгата за ЦРУ и руските дипломати.
И каква изненада - в някои сайтове, където може да се прочете книгата на руски, пасажът за ЦРУ и злепоставянето на руски дипломати липсва.
Преводачът или издателят, или виртуалната библиотека са го кръцнали. От обида ли, от литературни съображения ли... Не знаем!
