Европа отново е подложена на мигрантски натиск. Султан Ердоган отвори турските граници и хиляди афро-азиатски клетници се насочиха към обетования люксембургски край, където животът е рай и всичко е красиво - и дрехите, и храната, и банкерките.
Европа е хуманна и може да поеме цялата мъка на Леванта, обаче не иска африканци и афгано-пакистанци.
На гръцко-турската граница в момента е война - гърците провеждат "учение", в рамките на което отблъсват мигрантския натиск с военни средства.
Към България натискът е по-малък, защото - поне така се рекламира Борисов - нашият и турският лидер са в по-специални отношения. Борисов, според собствените му показания, ходи при Ердоган и си записва в тефтерчето какво иска "Тайпи" от Европа, а Борисов ходи по европейските лидери и ходатайства в полза на приятеля си. В замяна изглежда Ердоган се отблагодарява, насочвайки мигрантите в друга посока (засега).
В наша полза работят и слуховете, че в България постъпваме нехуманно, бежанците на границата ядат бой, понасят унижения, обират ги, убиват ги. В някаква степен слуховете имат покритие - за граничарите нямаме данни, но предприемчиви бандити отдавна малтретират и ограбват мигранти - когато си хванат. И представят дейността си като родолюбиво-патриотическа, а тя е дори хуманна в религиозен смисъл.
Знаете, че парите са грях, а нашите архангели отнемат на мигрантите тези предмети на греха. Освен това в немалко религии и теософски схващания страданието е път към просветлението, смирението, религиозния екстаз и най-голямата награда - вечно блаженство на Оня свят. Осигурявайки страдание на клетниците, нашите диви кучета динко са всъщност трафиканти на хора към по-добрия отвъден свят. Като натовариш един човек със скръб, неправда и мъка - това е багаж, който може да се отнесе само в Рая. Не люксембургския край, а Градините, в които текат реки, (това е устойчива характеристика на Рая според Свещения Коран).
И в този смисъл договорките на Борисов и Ердоган, които засега ни спасяват от натиска на тия кандидати за Рая, не са много възвишени от теософска гледна точка. А пък ужким и двамата са ултра религиозни. Вярно че Борисов малко бърка бабешките суеверия и ретроградния Меркурий с библейските канони, но пък "дава" пари (държавни и партийни) за джамии, църкви и семинарии - и обича да се кръсти енергично с мятане на погледи към небесата. Ердоган пък има амбиция да направи Турция център на ислямския свят.
Но ето че и двамата отклоняват бежанския поток, този Виа долороса*, към византийските вилаети и островите в Егейско море. Където пък тия бежанци в ладии леки хуманно и далновидно се давят - това са морските пътища към Рая.
Борисов каза също, че щяло да дойде ден "да го пожалим" - понеже му е тежка службата и непрекъснато води разговори на най-високо равнище, ходейки по тънък лед. Това е вярно - тежък е жезълът на шахиншаха, но Нашия лидер ние тука отдавна си го жалим и му съчувстваме за нечовешкото натоварване, на което се подлага, обграждайки се с калинки и поемайки на плещите си отговорността за съдбините на цялата държава.
Явно и тоя клетник си строи Highway to Heaven. Въпреки че си пада малко грешник и горделивец, той се товари с толкова много знание, печал и непосилен труд, та няма начин (когато дойде денят на скръбта) да се представи пред Адовите порти - колкото и къщи в Барселона да настрои, оставяйки бежанците от тях да се издавят.
________
* От лат. - Път на страданието; пътят на Исус към Голгота.