Лятото е кофти сезон – от жегата хората се разплуват, стават тъпи и лениви – дори телефонните измамници вече не могат да измислят лъжа като за пред хора.
- Добрутро – казват ми, - сигурно не слушате новини, но знаете ли какво стана току-що? Застрашиха националната сигурност и разчитаме вие да ни помогнете.
- Кое застрашиха? – не разбрах.
- Националната сигурност.
- Това пък какво е?
Телефонният измамник затова е измамник, за да има отговори и на най-тъпите въпроси.
- Това е онова, което гарантира сигурността на нацията.
- И как я гарантира?
- Господине, губим ценно време – гарантира я, като вкарва гаранции за тая сигурност.
- Ама и тя ли е пусната под гаранция?
Отсреща онзи въздъхна в слушалката.
- Моля ви за повече гражданска отговорност!
- Аз кола нямам, нямам книжка, затова нямам и гражданска отговорност. Намерете си някой шофьор и от него поискайте повече гражданска отговорност – ако изслушате докрай какво ще ви рече, ще ви забръмчи в ушите.
- Ама вие не разбрахте ли – престъпници са изтеглили личните ви данни от данъчното!
- Значи ли това, че националното данъчно е национално несигурно?
- Със сигурност не! Но това означава, че сега всеки, на когото му текне, ще може да ви види ЕГН-то!
- Моето ЕГН го знае наизуст даже момчето, при което плащам сметката за телефона.
- Не разбирате ли – така ще стигнат до имотите ви! Сещам се, ще кажете, че нямате имоти – ами сетете се за тези, които имат! Ако не ви пука за вашата сигурност – помислете за тяхната!
- Значи тяхната сигурност е националната?
- Не, но национална сигурност означава сигурност за всички в нацията – и за вас, и за тях!
- Те нали винаги като ги питат, казват, че всичкото им е законно декларирано и прозрачно – какво им пука тогава?
Затрудних го.
- Добре, ще ви го кажа направо – това е вражеска атака срещу националната ни сигурност заради покупката на ония самолети.
- Всеки път, когато над блока прелитат самолети към летището, се чувствам несигурен – ами ако някой вземе, че падне? Знаете ли колко дерат за ремонт на покрив? Самолетите ме карат да се чувствам несигурен, не ЕГН-то.
Много го ядосах и взе да се обърква.
- Независимо от вашето мнение, налага се да ни помогнете да преодолеем тоя срив в сигурналната нацигурност! В днешното време на нарастващ бюджетен и сигурнационален дефицит всеки трябва да даде своя принос като истински българин и патриот!
- Аз не съм патриот – застраховах се. – Аз съм родолюбец! Вие май не правите никаква разлика! Какъв гарант на сигурността сте тогава?
- Все тая – почти се разплака онзи отсреща, - от личните ви данни, изтекли в мрежата, разбрахме, че в чекмеджето с чорапите криете от жена си двеста тридесет и пет лева, както и неизвестно количество стотинки. Сложете всичко това в чорап и ги оставете до контейнера за пластмасови отпадъци. Ще мине човек от сигурността, за да го прибере и внесе в бюджета.
- Какъв цвят да е чорапът? – попитах за по-сигурно.
- Цвят военен – каки, защото отечеството е в опасност!
- Ами – откакто излязох от казармата, такъв чорап не съм имал! Пък и бяха найлонови и много миришеха! Нали знаете – рибата се умирисва откъм главата, националната сигурност – откъм другата страна… И – един страничен въпрос – как е времето в Горна Оряховица?
Това вече го вбеси.
- Вие май ме вземате за телефонен измамник!
Налагаше се да съм откровен.
- Не, за държавен.
И затворих. И без това беше време да слизам да хвърля боклука.