Отначало там бяхме само с една комшийка, няма значение коя точно. Важното е, че тъкмо се освободихме от дрехите и претупахме предварителната любовна игра (похвала на домашната й лютеница, съвсем заслужена впрочем), входната врата хлопна. Докато дамата трескаво се опитваше да си сложи едновременно сутиена и бикините, пред очите ми се заизнизва като на кино един живот, изпълнен с изненади.
- Какво става тук?! - прогърмя познат глас тъкмо на най-интересното място.
Погледнах прямо спътницата си в живота:
- Няма нищо за криене, Пенке, ала, уви, мога да ти отговоря едва след шест месеца! А ако се приеме предложението на правителството да се удължи срокът на служебната тайна - след две години.
Тя онемя, но за съжаление, временно, защото в следващия момент изкрещя:
- Каква служебна тайна?! В леглото сте голи с мръсницата от съседния вход!
Т.нар. "мръсница" подскочи, но разумно премълча. Затова пък аз не мълчах:
- Не така! Какво каза онзи ден премиерът Борисов? Каза, че имаме просто уникални мозъци и е много важно да се намери начин да ни ползват и службите!
Мойта ахна:
- Значи сте голи в леглото заради службите?!
- Нали ти обясних кога мога да ти съобщя това!
Паркетът заскърца под ядосаните й крачки като старта на тол системата, та се наложи да изкрещя:
- Добре! На теб ще кажа! С ето тази тука хакерка тестваме уязвимостта на компютърната система на НАП! Шест услуги са спрели хората заради слабости в сигурността!
Пенка се изсмя победоносно:
- Къде ви е компютърът?!
- Компютър?! - удивих се. - Какво разбираме ние от компютри?!
Тук за първи път обвинението към нас се пропука като предсрочно пуснатата магистрала "Струма":
- И затова голи в леглото тествате?!... - гласът на въпросното обвинение секна.
- Както можем, така тестваме уязвимостта на НАП! - отговорих с много достойнство.
В този момент жената до мен направи груба грешка - наместо да си кротува, придърпа от пода роклята си и така пришпори възмездието на име Пенка, която отново тръгна към нас с очевидното намерение да раздава много болка и телесни повреди.
- Прецени добре по джоба ли ти е тази агресия! - спрях я с вик. - Камериерката, ритната от шведски турист, получи обезщетение в размер на 12 000 лева! А твоите потенциални жертви сме двама!
Тя пак спря и изведнъж рухна:
- Добре де, всичко това го вярвам, ама... Защо?! С тази?!
Посочената пак понечи да каже нещо, но я спрях с благ жест, казах меко:
- Сега е така, Пенке. Масово се ползва чуждо. Депутати. Банкери. Финансовият министър дори ползва чужд имот безвъзмездно също като мен.
- Ама тя не е имот! - промълви Пенка.
- Така е, ангеле мой, но аз не съм такъв баровец, че да ползвам чужд имот. Каквото чуждо мога, това ползвам.
Изведнъж в стаята влезе един такъв приличен, с костюм, дори и очилата му изглеждаха с висше образование. Той отиде последователно при трима ни и отброи в ръцете ни по 9 стотинки, като мърмореше унесено:
- От вас съм ги спестил, от народната пара на Народната банка, стотинка по стотинка, 626 605 лева, на 7 милиона се падат по...
Без да млъква, той си тръгна, а ние се спогледахме.
- Е, това вече не го вярвам, че е възможно! - възкликна Пенка.
- И ние! - потвърдихме с комшийката.
- Макар че, откакто приватизираха редица сгради на психиатрии, всякакви щъкат... - отбелязах, след което добавих делово. - Пенке, ето ти и нашите стотинки, поискай назаем от някой съсед още 13 - те сега имат стотинки, пък иди до машината на ъгъла да си купиш едно кафе. Че ние тука с тази хакерка заради теб нищо не успяхме да тестваме като хората!
И тя отиде! Което за държава като нашата си е напълно възможно.
