Голяма суетня настава около празника Свети Валентин – младите особено го тачат, защото това е Денят на влюбените.
Възрастните обаче повече наблягат на Свети Трифон Зарезан по стар стил. Което също си е любов, но към виното, в което е истината. Някои даже не само зарязват лозите си заради тази любов, зарязват дори и жените си.
Но важното е на всеки да му е хубаво. Дори и на тези, които се надяват нещо да ги огрее. А това нещо все оказва от нежния пол. И ги избива на поезия...
Ти хвърчиш неудържима
и ме правиш разноглед.
Леле, как бръмчиш, любима –
не жена, а самолет!
Влюбен съм във тебе. И ще
си остана запленен.
Аз съм твоето... летище –
ще ми кацнеш някой ден!
В такива лирични мигове се сещам за оня зевзек, който с чаша вино в ръка казваше: „Обичай ближния си и ближи обичния си!“
Беше чешит. Но винаги съм смятал, че ако светът е плод на любовта, чешитите осмислят живота, правят го интересен.
И се сещам за моя приятел Гошорето, добре известен във вестникарските среди фотограф. И поетична натура.
По време на дългите си ергенски години си седи една вечер Гошорето вкъщи, не му се спи, а му е „и скучно, и тъжно“.
Та някъде след полунощ съвсем му писва и си поръчва по телефона момиче на повикване. Има такава услуга за утеха.
Разбират се каква е тарифата за един час и Гошорето е адски щастлив, че момичето изпълнява всичко.
Не след дълго на вратата се звъни и домакинът, както си е по халат, отваря, а отсреща му истинска сладурана.
Води я той в хола, а тя се киска колко е топло и се разсъблича.
Гошорето ѝ посочва да седне на дивана, тиква ѝ в ръцете томче със стихове и ѝ казва да чете на глас. А самият той поляга на дивана с чаша в ръка и гледа замечтано, докато сладураната му чете рубаите на Омар Хаям.
Часът минава, Гошорето плаща, а сладураната се облича и измърморва:
– Ако знаех, че си такъв извратеняк, щях да ти взема двойна тарифа!
Какво да ги правиш – жени...
След време обаче Гошорето се задоми. Е, да видите какво е любов!
Прибира се той вкъщи, а жена му го посреща:
– Гошорче, ето ти чехлите! Купих ти нови!
Той ги нахлузва и чува:
– Чакай, Гошорче, сега ще ти донеса салатката.
Салатката си я бива! Обаче долита и:
– Чакай, Гошорче, сега ще ти донеса ракийката!
И правилно – за чий ти е салатка без ракийка! Абе, лайф!
Но Гошорето е и въдичар. И отива с жена си за риба.
Вади той такъмите, разгъва въдичарския прът и... В този момент чува жена си:
– Чакай, Гошорче, да ти сложа червейчето!
При което присяда и сумти:
– Маа му стара, тая нема и за кво да я напсуваш!
Такъв е животът, уважаеми читатели, а любовта понякога е трудно обяснима.
Да пием за тези, които случиха на жени!
