Точно преди сто години Иван Булгаков, брат на световния писател Михаил Булгаков ("Майстора и Маргарита", "Кучешко сърце"), пише стихотворение, посветено на нашия Коджа Балкан.
***
Минимум биографически данни.
Киевлянинът Иван Булгаков (р. 1900) е белогвардеец. По време на Гражданската война след много перипетии емигрира първо в България (1920, през Крим и Гърция), после във Франция, където умира (1969).
В България Иван Булгаков играе като футболист първо в Харманли, после във Варна. С варненския отбор "Владислав" два пъти става национален шампион на България, като на финала през 1925 г. отборът му бие "Левски" с 2:0.
В Париж пък Иван Булгаков се прехранва като балалаечник по кръчмите, посещавани от руската емиграция.
През цялото това време той пописва и стихове.
В кореспонденцията с именития си брат Иван му праща и стихотворения, за които моли писателя да даде насоки и мнение, ако ще да е отрицателно.
Но Михаил Булгаков дълго време не отговаря на тези молби, макар че с Иван са в сърдечни братски отношения. Когато Михаил все пак рецензира стихотворенията на брат си (веднъж), одобрява само едно от тях, което е посветено на нашия Балкан. Стихотворението носи заглавие "Стара планина" и ние го определяме като приятно - не защото М. Булгаков го е похвалил, а защото е интересен художествен поглед към нашата действителност в това мътно време (1923, навечерието на Септемврийското въстание).
Предлагаме на нашите читатели леко бъбрив превод на това стихотворение, както и оригинала.
СТАРА ПЛАНИНА
Балканът, кървави клисури.
Като че хвърлила с откос
гигантска някоя ръка
осколка с форма на въпрос.
И през коравия гранит
пътеката като змия
извива тяло към върха.
Пастирът сбира свойто стадо
за да се прибере навреме
и селото да го приеме
след дългия работен ден;
да легне тялото немладо
до огъня си разжарен.
Навлиза влакът ни в тунела,
потъва в тъмната му паст.
Ловя последен лъч - той гасне.
В Балкана като ален плат
се спуска вѐчерният мрак.
Мъглата като в пелени
повива сънните ели.
О, страшна мощ и старина
във теб, намръщена страна!
(1923)
***
Оригиналът на Иван Булгаков:
СТАРА ПЛАНИНА
Балкан кровавые утесы.
Гигантской брошенный рукой
Осколок, словно знак вопроса.
И прорубив седой гранит,
Змеистый путь наверх лежит.
Пастух овец сбирает стадо,
Чтоб узкой горною тропой
До темноты в селе быть надо.
Где после трудового дня
Прилечь у дымного огня.
Наш поезд мчится в пасть тоннеля.
Ловлю последний луч. Закат
На горы стелет алый плат,
Туманом пеленает ели...
Какая мощь и старина
В тебе, угрюмая страна!
