След телефонния разговор между Бойко Борисов и Борис Джонсън, издигнал още повече международния авторитет на новия британски премиер (подобно общуване е нещо като инициация за западноевропейските лидери и никой - от Тереза Мей до Ангела Меркел и от Емануел Макрон до Силвио Берлускони, не го е пренебрегнал със съответните ярки спомени), вълнението у двата народа разбираемо е огромно. А има ли вълнение, то трябва да се изрази и се появяват стихове - несръчни, ала искрени, приказки - за малки и големи, че даже и танц е станал популярен - нещо като кизомба, но по телефона. Запяха се и народни песни по темата, най-масовата от които е "Бат Бойко и три синджира лейбъристи". А ето и апокрифен разказ от първо лице за бъдещото посещение на нашия министър-председател в Обединеното кралство, осъществено по покана на английския премиер:
Млад министър-председател е Борис, неопитен, няма да го нарека аджамия, защото е близък приятел, но факт е, че има нужда от помощ, да му се покаже как се управлява държава. Затова хайде на самолета и от тяхното летище - право в парламента.
Борко, като ме видя, сякаш един стадион хора му слязоха от раменете, поизправи се, навири перчем и погледна депутатите отсреща страшно, та им каза нещо на английски, което ми го преведоха като "Сега ще видите кон боб яде ли". Смигнах му да запази спокойствие и седнах на един свободен стол, обаче Боре дотича и ми прошепна:
- Това е тронът на кралицата за годишната й реч!
- Като дойде кралицата, ще се посместя, я колко място има! - спокойно му отвърнах, пък се посмръщих, за да го дисциплинирам - Какви ги вършите вие тука?
Моят английски колега опъна ръце по шевовете на панталона и рапортува:
- Тези синковци спъват Брекзит!
И ми посочи групичка английски депутати. И на тях се смръщих, та се олюляха и пак го питам:
- Как точно спъват работата?
Не искали били Брекзит без сделка. Въздъхнах:
- Я, Борка, седни тука! - и потупах с ръка стола до мен.
Той се дръпна:
- Ама това е тронът на Негово кралско височество принц Филип!
- Ей, много им се плашите на тия кралски особи! Аз нашия, дето е рода с вашите, много добре го познавам и той никога няма да направи скандал за такава дреболия!
Не знам какво му преведоха на Борис, ама седна на крайчеца на стола и впи в мен очи, пълни с надежда. Казах му благо:
- Чуй ме сега, Борка! Ти си още младо момче, зелено министър-председателче, а аз имам зад гърба си не помня вече колко мандата! Затова слушай внимателно - Брекзитът ще е със сделка!
- Ама...
- Няма ама! - прекъснах го - Не ми мрънкай, щото муха ми се видиш!
Онзи пребеля и ми каза, ама много искрено:
- Както кажеш, бат Бойко, тъй ще е!
Ей, блестяща кариера го чака това момче, от мен да го знаете! Но за Брекзита:
- Сделката - набих му в главата - ще е такава: вашата кралица разпуска парламента ви и нашият парламент поема парламентарните неща в Англия!
Боре мига, мига, пък вика:
- А?!
- Пак мрънкаш! - дисциплинирах го - Абе нали, като напуснете Европейския съюз, ще се чудите накъде да поемете! И ще се затриете! Щото нямате опит в това! А ние, откакто се помним, все се лутаме и нищо ни няма! Живеем си като стой, та гледай! 
- Добре - мънка Борко, - обаче парламентът ви ще се справи ли с две държави?
- Абе кой го пита за нещо парламента! Стой до мене и се не бой!
И момчето си отдъхна. После обаче се сети:
- Ама, бат Бойко... Като ни поемеш, аз какво ще правя?!
- Ти уникалната порода българско овчарско куче знаеш ли я? Няколко такива имам в Банкя! Ще ги храниш и нищо няма да пипаш!
Той се съгласи веднага. Казах ви, че далеч ще стигне това момче.