ВЬIСШАЯ МЕРА СОЦИАЛЬНОЙ ЗАЩИТЬI*
Философът и неформален духовен лидер на руския православен фундаментализъм Александър Дугин измисли нова възпитателна процедура за опозиционера и "затворник на съвестта" Алексей Навални, който наскоро бе преместен тайно в килия отвъд Полярния кръг, за да охладят малко горещата му политическа кръв.
Навални ще получи смъртна присъда, която обаче няма да бъде изпълнена, а на ешафода ще бъде прочетена втората част на присъдата, в която Путин лично подарява живота на блудния опозиционер, заменяйки смъртното наказание с каторга на Сахалин - защото в Магадан климатът и условията са прекалено меки. Мярката се прилага като последна надежда Навални да се вразуми и да започне да сътрудничи на федералните власти, федералните служби и разбира се да удари чело пред Царя, както повелява традицията на разкаялите се грешници в славната история на руските бунтове и репресии. Немалко бунтари след съответните процедури са изричали сакралните думи: знаю слово и дело государего! (Условна парола, с която арестанти и доносници са показвали, че са готови да сътрудничат.)
Тази приумица на Дугин е необичайно вегетарианска, защото философът принципно иска само три неща за враговете и предателите на Царството: "Убивать, убивать и убивать! Больше разговоров никаких не должно быть. Как профессор, я так считаю!" (Те трябва да бъдат убивани, убивани и убивани. Повече няма какво да говорим. Аз като професор така смятам.)
YouTubeПрофесор Дугин, както винаги, бръкнал в торбата с великото минало, за да постави нещата в контекст. Той обяснява хрумването си така:
"Историята на Триединната свята Рус познава много такива епизоди с мними смъртни присъди, които се отменят в последния момент. След такова нещо осъденият или полудява, или става предан до гроб на Царя и самодържавието. Традицията е стара-изпитана. Имало го е това по времето на Петър Велики, имало го е по времето на Иван Грозни, че и преди това. Имало го е това и по времето на Николай Първи, личния цензор на Пушкин. Николай Първи издава смъртни присъди на младия Достоевски и съмишлениците му от някакъв либералстващ кръжок. На самия ешафод осъдените чуват втората част от присъдата, че Царят в безкрайната си милост им подарява живота. Един от осъдените губи разсъдъка си, а Достоевски отива на каторга и става класик! Разбирате ли значението на едно такова сакрално действие? Достоевски преди каторгата е либералстващ палячо, обещаващ писател, на когото обещанията вече са привършвали. Преди каторгата Достоевски е писател с утихващи функции. След каторгата вече е фигура от световна величина, колос, духовен исполин. До края на живота си Достоевски благославя царското семейство и прокламира самодържавието като най-правилния политически строй. В зрелия Достоевски вече няма никакви либерални заигравки и туй-онуй. На дърти години се залавя и с откровена пропаганда. В списанието му ще прочетете и за особената историческа мисия на руския народ, и за справедливите имперски войни, и за божествената същност на царската власт. Това е ефектът на мнимата смъртна присъда. Царската репресивна власт и каторгата направиха от един провален човек огромен писател и мислител. Някои наричат Достоевски Предтеча на руския фашизъм, което според мен е пресилено, защото аз съм истинският създател на концепцията за превъзходството на руската нация и руското православие. А Навални е човек с качества, това ние го знаем, ние уважаваме тези неща. Навални също може да е много полезен за особената историческа мисия на руския народ, само да се стресне малко и да му дойде акълът" - разля се Дугин в онлайн канибалска лекция, каквито има по целия свят, но само в Русия не ги етикетират като фрийк шоу.
***
Относно мнимата смъртна присъда на Навални - за нея няма да знае единствено самият осъден. Той до последно ще мисли, че го очаква реално смъртно наказание. Шоуто ще се излъчва на живо в цялата страна и всичко ще премине в пълна прозрчност - за разлика от тайното му преместване в края на миналата година.
________
* Высшая мера социальной защиты (ВМСЗ) или высшая мера уголовного наказания (ВМН) - така в съветското наказателно право се нарича смъртното наказание. Презумпцията е, че разстрелът е най-висшата мярка за социална защита на останалите съветски граждани.
