"Новини с добавена стойност" е неделен радиобюлетин по БНР в стил акробатичен пънк-рок.
***
Надявам се да не сте пострадали в някой сблъсък със силите на реда и да не са ви хванали пияни зад волана да фъфлите на латински. Надявам се да не ви люби змей и да не ви гони Магнитски, въобще се надявам всичко да е наред и да не страдате прекалено от някакви лични или обществени недъзи.
Както примерно някои почитатели на българския футбол страдат от малформациите на БФС. А самият БФС страда от преследванията на “безработни футболисти”, както старото поколение футболни деятели нарича опозицията в техния съюз.
Тая седмица събитията ме хвърлиха в едни асоциации, спомних си някакви публицистични факти от миналото.
Спомних си значи една статия на граф Лев Толстой от 1908 година, както и една друга статия от някогашния пръв държавен и партиен ръководител Тодор Живков. Втората статия е по-нова, носи заглавие "Докога ще се търпят недъзите в българския футбол?". Тя е публикувана на 13 юни 1970. Тази дата по някаква прищявка на Съдбата се пада точно на 11-я рожден ден на бъдещия пръв държавен и партиен ръководител Бойко Борисов.
Между другото, когато се правят тия популярни сравнения между Бойко Борисов и Тодор Живков, трябва да се отчита фактът, че политическото дълголетие на Борисов протича в много по-конкурентна среда и кажи-речи истинска деморатична избирателна система. Борисов се бори с много по-тежки трудности и сложности от Живков.
Но да се върнем на статиите, които изрових не от жълтите вестници, а от пожълтелите страници.
Ако сте участвали в протестите срещу БФС, вероятно сте от хората, които казват за себе си: “Не мога да мълча!”
И това всъщност е заглавие на статия от Лев Толстой - “Не могу молчать!”
Тази статия изразява идеите на Лев Толстой за това, че земята не трябва да е обект на собственост и че насилието не може да се унищожи посредством насилие.
Демек - ако пренесем тия идеи в нашия контекст - водното оръдие само усилва ексцесиите. Нахлуването в чужда държава с фалшивия аргумент, че защитаваш сънародниците си, води до стотици хиляди жертви най-вече сред тия, които освобождаваш. Терорът на "Хамас" предизвиква в отговор държавен терор. Взаимният терор не решава нищо и става просто начин на живот и смърт.
Също така старият граф Толстой се обявява против смъртното наказание, разказва мрачни битови подробности от професията на палача и хока властите, че са развалили и развратили народа, затова стават такива проблеми като революции и стихийно насилие.
Толстой обаче си представял неща, които не са много реални - тая работа с липсата на собственост не е за нашата цивилизация! Още Платон имаше някакви такива фантастики за Идеалната държава, в която няма поети и няма лична собственост - и нищо не излезе от тия му мисловни конструкции. Платон е голяма катастрофа като политик - някакъв негов познат владетел го викал в Сиракуза да помага по политическата част и после така се изпокарали, че Платон едвам се измъкнал цял.
Аз впрочем се опитвам и да си представя какво ли е да хванат Платон да кара колесница пиян и той да заваля на древногръцки…
Граф Толстой тая статия я писал две години преди да тръгне за България и да умре по пътя. Статията “Не могу молчать” била предшествана от кореспонденция с тогавашния премиер в царското правителство Петър Столипин. Тоя Столипин е син на оня Столипин, дето се е сражавал тука с турците в Освободителната война, а после бил управител на Източна Румелия. Столипин, впрочем, като министър-председател е участвал активно в потушаването на първата революция от 1905 г., което е било мътна и кървава работа, не като да разгониш протест с водно оръдие.
Толстой обаче не се разбирал със Столипин-Младши, повече си имал уважението с Махатма Ганди, с когото си пишели дружески писма с много сърца-емотиконки.
Та значи малкият Столипин и големият Толстой се познавали от едно време. Лев Николаевич почнал да пише остри писма до премиера Столипин, в които му се кара и му обяснява как да управлява правилно. Толстой по това време е световна знаменитост и премерът Столипин му отговаря доста сдържано, защитавайки позициите на царската власт.
И като си поразменили някое и друго писмо, граф Толстой си обобщил мислите в тази голяма статия - “Не могу молчать”. Преди, вика, мълчах, вече не мога да мълча! И това казва в края на дългия си живот, от който писателското му наследство възлиза на 90 тома събрани съчинения! 90 тома - при положение, че мълчал известно време. Представяте ли си, ако не беше мълчал, колко още нещо щеше да надращи тоя неуморим граф, който не е графоман, а велик писател. И е роден на моята дата, и също като Платон и като мен е бил гимнастик.
Да, скъпи съучастници - аз, Платон и Толстой сме били гимнастици и не се интересуваме от футбол.
Затова няма да коментирам статията на другаря Тодор Живков за недъзите на българския футбол!
***
Звуков файл - тук:
