КОНТЕКСТ. Бай Дон обяви тия дни, че спира парите за такива и такива грантове - това хвърли в екстаз милиони копейки по света и у вас. Te си представят, че от тия пари зависи работата на различни хора - моята, на Христо Комарницки и на други индивиди, традиционно възприемани като "грантаджии", "соросоиди", "слуги на Посолството".
Поразително е колко проницателни могат да бъдат хората - всичко е точно така, както те казваха.
***
За моя радост Христо Комарницки потвърди лично, че наистина всичко е точно така - спряха парите за джендър-сатанизъм и съответно Комарницки спира да рисува.
Аз също спирам да пиша, народът не ме заслужава и както е казал Петко Славейков - не пей ми се, не смей ми се, не сме народ, а мърша!
Колегата Славейков (по-големият брат) написал стихотворението "Не пей ми се", когато бил сърдит на съвременниците, че го поставят в положение - "като си пееш, Петко льо, кой ли те слуша!"
"Не пей ми се" - казал Славейков, тоест - не му се пишат стихчета, няма кой да ги чете и да се вразуми.
Но в това стихотворение на Петко Славейков има още един ключ, който подсказва защо не му се пее на поета - не му се пише/пее, защото НЯМА НАГРАДА. Няма грантове.
***
Като няма НАГРАДА, фантазията отпада, айде стига толкова сме писали без пари за тоя, дето клати гората!
Явно и колегата Славейков е разчитал като нас на грантове и специални награди.
И като няма грантове - Дядо Славейков обявява, че няма да пише повече, окача лирата и цървулите на стената, оттегля се от активна творческа дейност. (После все пак се върнал в литературата, явно след време са му отпуснали пак финансиране.)
Ботев тогава много злорадствал, че спрели грантовете на Славейков и го пародирал в прочутото стихотворение "Защо не съм?...":
С подобни подбуди, пак заради спрени грантове, Славейков написал и друго сърдито стихотворение, което и днес често се цитира с мазохистично омерзение: Не сме народ, а мърша!
Хем няма грантове, хем народът не разбира от дума и не се вразумява - за какво да пише мъдри художествени наставления поетът, защо да си краде от съня и здравето, защо да хаби духовните си и физически сили напразно? С две думи - като няма грантове, на поета му опротивял народът и той го нарича двукратно "мърша", с туй започва и с туй завършва!
И народът наистина си заслужава презрителното отношение и етикета МЪРША. Това заслужава, защото вместо да съчувства на твореца, че му спират грантове, народът само знае да злорадства и да вика: уууу, сега вече Тръмп/Кремъл/Високата порта ви показаха дебелия край, никакви грантове за вас, пишурки с пишурки!
***
Та и на мен, клетата пишурка Г-н Балев, ми дойде времето да се обидя и да се оттегля - спряха ми грантовете, точно както предсказаха всички прозорливи копейки.
Сега, когато Тръмп спря американските пари за шедевралните ми стихове, есета, фейлетони и какви ли не силни текстове, сега вече спирам да пиша, ЛИШАВАМ ЧОВЕЧЕСТВОТО ОТ ШЕДЬОВРИТЕ СИ и заявявам официално, че народът е мърша!
Аз да не съм по-долен от Славейков!
Няма да намерите по-добър от мен.
Збогом!
На възел се затяга мисълта ми:
кой? кой ще ми даде сега парички?
Не влизайте в душата ми с налъми -
обуйте си чорапи с бели цвички...
Потокът спря. Кинтопроводът секна.
Отказвам се да пиша и да бриша.
Аз плача и сополите си секна,
не сте народ, не мога да ви дишам.
Не влизайте в душата ми с налъми,
когато се тревожи мисълта ми.
Народе мой, ти си реална мърша,
която ще римувам пак със мърша.
