Добрах се до големите кабинети на властта и още от вратата им викам:

- Искам да живея по-добре.

- Това – рече ми властта – е политическо искане.

- Искам – продължих – да спрете да ни будалкате, да направите най-накрая проклетите реформи и всичко да тръгне по новому.

- Прекаляваш с твоите политически искания!

- Вие се майтапите! Каквото и да кажа – все на политика го обръщате, така ли?

- Не ние! Ти непрекъснато имаш политически искания към властта, а това е недопустимо!

- А когато виках за вас, че сте най-добрите и най-правилните и че вие трябва да управлявате, това какво беше!

- Това беше истинска гражданска позиция и ние ти го казахме още тогава.

- А сега, когато ви критикувам – това е политическо искане!

- Да, този път разбра правилно нещата.

- Не, нищо не разбрах! Мога ли да се оплача от властта?

- Не. Защото властта прави всичко, за да се живее по-добре, и всеки – включително и ти – да ещастлив.

- Да, ама живеем кофти! Ще протестирам и нищо не може да ме спре!

- Политика е това и нищо друго. Опозицията само това чака!

- Каква опозиция, бе! – викам им. – Тя опозицията дотам ли се е добутала на мене да чака. Аз да изляза на улицата, аз да развея знамето, а те да дойдат след мене. Моля ви се! То бива, бива лъготене, ама вашето границите минава!

Властта не отстъпва.

- Това е натиск срещу нашето управление. Няма да протестираш!

- Къде са ми високите доходи, къде отиде здравето ми, а? Нямате отговори! Нищо не направихте. Дадохте на хората асфалт и стиропор и чакате те да преливат от любов към вас. Няма как да стане.

- Дадохме и други неща. Ние непрекъснато даваме. 

- Така е. Ама всичко вече е в ремонт, извън гаранция или просто се руши. Нищо не направихте живота да стане по-шарен, по-добър и най-вече по-справедлив.

- Глупости на търкалета! – отрязва ме властта.

- Не са глупости – не се предавам аз, – дадохте ли обещания, като дойдохте на власт? Раздавахте ги на кило. Изпълнихте ли нещо от тях? Не. Казахте ли, че ще живеем по-добре? Казахте го хиляди пъти. Животът се скапа като гнила ябълка. Рекохте ли, че ще накажете крадците и айдуците от политиката – клехте се в това. А каква стана? Взехте ги заедно с вас да управляват държавата. Точка. Протест. Ще изляза на улицата със или без разрешение.

- Не можеш да ни задаваш политически въпроси! – не отстъпваше властта. - Ние най-добре знаем отговорите, но никога няма да ги кажем под натиск!

- Какъв натиск, бе! Положението отива от лошо към нетърпимо! Протестирам!

- Не може – казва ми благо властта. – Излезеш ли на протест, исканията ти ще бъдат политически, а щом са политически, значи, те са срещу нас и срещу управлението. Искаш да падне властта, държавата да се спихне и всичко да потъне в прах и гибел.

Питам ги:

- Добре, как да ви кажа, че нищо не е наред?

- Като нормален човек, идваш тука, казваш къде те боли, а ние взимаме мерки.

- Ха-ха-ха – казвам най-спокойно аз. – Вие нито приемате, нито говорите с хората. От месеци чакам за тази среща, пререждам други като мен, търся връзки, едва стигнах до тука.

- Това е, защото много хора искат да говорят с нас, искат да похвалят, защото знаят, че ние сън не спим, а влачим хомота и вие трябва да сте щастливи. В ОАЕ са нещастни и си имат министър на щастието да им създава усещане за радост.

- А ние сме си зле. И се вижда, че не спите, защото влачите само корупция, скандали и обиди към хората, а държавата я бутате към пропастта!

Властта ме погледна и после ме затапи с отговора си:

- Да, може и да вървим към пропаст, ама това опровергава всичко, което говориш, че нашият път не води до никъде!

Направо ме затапи!