Тия дни писахме на тази страница, че Борисов ще управлява, докато му омръзне или докато се представи в оня свят, който е прието да наричаме "по-добрия". Сега мислителят Нойзи Цветков прононсира същото схващане в сутрешния блок на bTV. Изглежда, имаме съвпадение на тезите, което е малко даже ласкателно за нас, защото Нойзи е автор парадигматик, софистикатор и търсач на силни интелектуални усещания.

Нойзи е популярен като политически анализатор, културолог и познавач на английския футбол, с Бойко Борисов са фенове на един отбор от Острова. Други негови характеристики са - пионер в мъжките списания у нас, лайфстайл самурай, comme il faut шпага. Следват откъси от дискурса по телевизора.

***

Антон Хекимян, bTV: ...Партийната субсидия остава 8 лв. ...Виждаме, че за подобни теми много бързо се вземат решения, за другите теми защо не е така? 

Ивайло Нойзи Цветков: ...Аз веднага ще кажа тука, че тук се сблъскват два вида мислене. Едното е популисткият модел, който, разбира се, е свързан с референдума, където въпросът беше зададен така, че нямаше начин 2.5 млн. или колко бяха да нему отговорят с "да". Тоест, ако позволиш да се пошегувам, малко да се развеселим в ранната утрин - ако въпросът беше "да се гръмнат ли всички политици?", сигурно 3.5 млн. щяха да отговорят с "да". Така че този популистки модел според мене в България няма как да проработи, срещу него трябва да се изправи т.нар. експертен модел. Тоест да се събере група от хора, които са, ъм, хъм, саванти, както се казва, в цялото това нещо. И въпреки общия културен залез на експертите като част от културния ни климат, те да решат този въпрос. 

...Сега ще кажа още нещо, това може да се стори странна идея. Представи си свят, в който тези субсидии се пазят в бюджета и се харчат от Министерството на финансите, само след като партиите са извадили всички разходи на светло и носят едни фактури и ги показват на министъра на финансите и експертите му. И той казва: този разход го одобрявам, този не е партиен разход, другото е еди-какво си. Това не значи, че ще се сложи край на практиката с кеша, да го наречем, но пък ще е стъпка в правилната посока. (...)

АХ: Ще се разпадне ли "Демократична България"? 

ИЦ: Това не мога да гадая. Проблемът с "Демократична България" е, как да кажа, най-общо казано, липсата на лидерство. Да не говорим, че то вече се превръща в някакъв симулакрум на демократично нещо, ммм, дясно ли е, не се разбира какво, там цари един идеологически миш-маш, в който според мен хората се объркват. Ако приемем, че някой се интересува от тея неща. Но! Защо говоря за лидерство? Защото първата работа на лидера е да обединява, а не да разделя. Както и че те може би трябва да си дадат сметка, че Фейсбук не е мястото да се прави политика. Мястото за правене на политика е на терен - да отидеш при едни хора и да ги питаш от какво имат нужда и какви са им проблемите, и т.н. Нещо, което те, уви, не правят. При тях има една такава, по кантиански морална апория. Крещят срещу статуквото, това е ОК, разбира се, но всъщност някои от тях тайно съглашателстват с властта, след което най-големият проблем е, че никога не признават грешките си. Тоест забравили са онова от Евангелието на Йоан, че само истината ще ни направи свободни.

...Само си помисли, всичките тези хора, не говоря само конкретно за тримата лидери в тая коалиция и хората на втория, на третия ред. Само ги постави до премиера Борисов. Ми той изглежда като Левиатан до тях, въпреки това, как да кажа, относително слабата си образованост. И ако така се продължава, той ще управлява буквално, докогато си иска. Това ще бъде напълно логично. 

...Аз познавам голяма част от тези хора (ДБ). Там има културен и когнитивен и не знам какъв си дисонанс между общността и избирателите, за които на мен ми е жал, и аз изпитвам горест, като се замисля за тях.

...Ако говоря за себе си, аз много съм помагал там, но вече нямам нищо общо с тях. В стил "Хазарта" го казвам - нямам човек вдясно.