Това е някакво тегаво дежавю с давност от над четвърт век - някакви хора с общ политически генезис, които до вчера не са искали да седят на една маса, рязко осъзнават, че заедно могат повече, и в един глас заговарят за коалиция на "обединените демократични сили". През 1996 г. младата българска десница вече се беше разпаднала на дребни части, та се наложи да се обединява, за да вземе властта. Онази коалиция бе успешна - Петър Стоянов стана президент, а след това и ОДС излъчи правителството на Иван Костов. Разбира се, нищо вечно няма - пет години по-късно ОДС започна да се люспи, а десет години по-късно ОДС имаше малка парламентарна групичка с около 20 депутати. Когато ОДС се спомина, се появи за кратко ОДС-2 на Стефан Софиянски и Евгений Бакърджиев, но магията си беше отишла.
Днес новите десни Кирил Петков, Христо Иванов и онова странно партийно ехо от годините на първото ОДС - Атанас Атанасов, отново говорят за коалиция на демократичните сили.
Това е правилен, но закъснял ход
Новата идея за обединението на десницата е всъщност вече с двегодишна давност и принадлежи на "Да, България". Защо на "Да, България"? Първо, защото в ДБ няма кой друг да роди такава идея. И второ - защото градската жълтопаветна десница може би най-накрая разбра, че има нисък таван на популярност, който не й стига за каквато и да е власт. Може би десницата разбра, че да правиш малка, правоверна, бутикова коалиция, която да дава мандати на шепа лидери, не е решение на никакъв обществен проблем. Че с митинг в София не може да спечелиш власт. На практика ДБ се убеди, че в България има много десни, които обаче не гласуват за ДБ поради един влак причини.
През есента на 2021 г. Христо Иванов предложи коалиция на Кирил Петков и Асен Василев, но двамата бързо отказаха, понеже тъкмо структурираха "Продължаваме промяната" - хората искаха да проверят на практика доколко личната им популярност ще се прелее в партийна формация, което си беше логично упражнение. ПП спечели изборите на 14 ноември 2021 г., заедно с ДБ те имаха 83 депутати, или около 32% от вота. Този резултат
не стигаше за нещо повече от нестабилна управленска коалиция
През август 2022 г. Христо Иванов отново предложи коалиция на Кирил Петков и Асен Василев - и двамата отново отказаха. Вторият път те се позоваха на анонимна социология, която им нашепвала, че няма да има кой знае какъв ръст при евентуална предизборна коалиция. От ПП смятаха, че енергията на електората може да бъде мобилизирана по-ефективно чрез самостоятелно явяване на изборите. И така се стигна до 2 октомври 2022 г., когато ПП се класира на второ място, а заедно с ДБ десните имаха 87 места, но под 28% от вота. Самостоятелното явяване не доведе до нищо.
Третото предложение за широка дясна коалиция ще се осъществи, не само защото историческият момент го изисква, но и защото всички заподозрени узряха едновременно за идеята. И то, обединението, ще трябва да се случи до 15 февруари, когато приключва регистрацията на партиите и коалициите пред ЦИК.
Как ще се осъществи това обединение - не е ясно
Очевидно ще има общи кандидатски листи, очевидно ще има споразумение за обща парламентарна група след изборите, която да защищава обща програма. Ако няма сериозни скандали около реденето на листи, тази тактика определено ще даде успех и новите ОДС ще финишират на 2 април като 1-а политическа сила. Това не е учудващо - ако бяха обединени, десните щяха да са първа политическа сила и на последните избори.
Но обединението няма да е достатъчно - първото място на предстоящите избори все още не означава власт. За власт трябва разгромяваща победа, която не се очертава на хоризонта, или широка коалиция, т.е. пак да се тропа на вратата на Корнелия Нинова или на Слави Трифонов, ако той някога влезе отново в парламента.
Накратко - бъдещата дясна коалиция е добър ход, защото
ще обедини десните избиратели
Това е абсолютно достатъчна причина обединението да се случи. То обаче, най-вероятно, няма да е достатъчно, за да извади от тупика българския парламент, който през последните години няма сили да излъчи дълготрайно правителство. Десните ще се класират на първа позиция, но без нови лица, без нови послания, това няма да е достатъчно, тъй като пак ще трябва да се правят компромиси, пак трябва да се търсят широки коалиции.
Не е сигурно, обаче, че десните се готвят за друга промяна, освен формалната - да сформират коалиция. През следващия месец те ще бъдат заети със себе си - реденето на коалиционни листи е твърде сложна задача. Нови послания няма да има, нов тип кампания няма да има. А това ще попречи за важната задача - десницата да се отвори към избирателите и така да потърси безапелационна изборна победа.
Българската десница трябва да пристъпи към обединение с ясното съзнание, че това не е предизборен проект. То трябва да бъде трайно. Освен това българската десница трябва да е съвсем наясно, че ако новите ОДС не се осъществят, тя - десницата - ще има същата перспектива, каквато имаше СДС след като оригиналните ОДС загинаха. Т.е. да потъне тихо в мрака като присъдружна партийка на ГЕРБ.
