Дойде време за плаж и ние хайде към Гърция.
Колкото повече наближавахме границата, толкова обстановката заприличваше все повече на военнополева. Съответното впечатление създаваха не толкова безкрайните колони автомобили, колкото все по-гъстите ограждения от бодлива тел и противотанковите "таралежи", покрай които трябваше да лавираме, пъплейки към граничния пункт.
Най-сетне стигнахме до границата. Край колите сновяха тройки гранични служители с каски - двама от тях държаха автомати, третият водеше бясно лаеща немска овчарка. Глъч, рев, напрежение.
Една такава тройка спря до колата ни и шофьорът свали страничното стъкло с готовност да подаде личните ни карти. Отсреща обаче засветиха в лицата ни с фенерчета:
- С каква цел ще посетите Гърция?
Шофьорът понечи да отговори, но жена му го смушка в ребрата и той се усети:
- Ще берем маслини и портокали! Да изкараме някой лев, та да го влеем после в родната икономика!
Дори и кучето не му повярва.
- А защо в багажника има плажни чадъри? - излая един от граничните. - Какви са тези бански гащета в саковете? Плавниците за катерене по маслиновите дръвчета ли са, а?
- Обръщай веднага! - замахаха с ръце другите двама, а кучето залая бясно в този дух.
- Извинете много - не се стърпях и посочих с кутре, - господинът там дрон ли държи?
Малко по-встрани униформен държеше с две ръце над главата си дрон, въртеше го насам-натам и крачеше бавно, подскачайки от време на време. Онези от нашата тройка май се посмутиха, единият измърмори:
- Акумулаторите падат за нула време... Но инак водим и въздушно наблюдение на ситуацията!
Газ обратно, после по магистралата и ето ни на Българското Черноморие. "Поне ще си бъдем на спокойствие!", говорехме си по пътя, обаче не, плажовете бяха натъпкани с курортисти, които явно бяха там не от вчера, защото имаха завиден тен. Излязохме от колата да подишаме въздух, пък и да хапнем по един сладолед.
- Какво се оплаквате, че няма хора из курортите? - закачихме сладоледаджията. - Ми то тука е бъкано с туристи!
Той завъртя глава:
- Никакви туристи не са това! Според новата туристическа стратегия насочили са насам де що има мигранти у нас. Свикнали са на пясък и слънце! Така хем хотелите и плажовете пълни, хем ги позадържат тука да не правят калабалък в Германия.
- Брей! - дадохме обективна оценка и заблизахме сладоледите.
И се намръщихме!
- Абе, човек! - казахме на продавача. - Този сладолед много гаден вкус има?! Да не е развален?
Онзи чак се обиди:
- Моля ви се! Даже напротив! По новата туристическа стратегия ни задължават да ръгаме в де що има нещо за ядене лекарство срещу диария! С тонове ни го карат, с шепи го ръсим в казани и тави! Край на бича на българския летовник!
Ние зацъкахме с езици, пък аз, нали съм зевзек и душа на по-търпеливи компании, подвикнах:
- Съсипаха основната атракция по морето ни!
Особено веселие не избухна, вероятно поради жегата, но все пак полза имаше - човекът ни упъти къде да търсим от новите атракции, дето са по туристическата стратегия.
Пообиколихме, поогледахме, ама не ни изкефиха, дори веригата прабългарски ресторанти (месото сурово, гарнитура грудки, не си ли изядеш всичко, жална ти майка) и ролевата игра "Гейм ъф тараш" (падна ни се ролята на обраните).
В крайна сметка метнахме се на колата и хайде към Турция, като помолихме роднини, щом е готова най-новата туристическа стратегия, да ни пратят есемеси, че роуминга с Турция знаете го каква цифра е.