По принцип в Европа много ме уважават. 

Всички търсят моето мнение и се допитват до мен по важните въпроси. 

Сега се редят постове за европейските институции и лидерите си разменят пакети с предложения - номинации за лидерските постове. Тия европейски институции са с много сходни имена и с колегите непрекъснато се бъркаме - кое беше Съвет на Европа, кое е Европейски съвет, кое е Съвет на ЕС? Това са три различни седенки на безделници, които така или иначе пак на мен чакат да им спусна обединително решение за реалните проблеми. Как мислите, че се управлява Европа? Като България - всички на мен чакат! А аз много обичам да обединявам Европа - още навремето се пропих от духа на заедността. Сега моя амбиция е да мушна този дух в Европа. 

И си редим значи шефовете на Еврокомисията, Европарламента и Съвета на ЕС. Еврокомисията е Министерският съвет на ЕС, Европарламентът си е парламент, евронародно събрание, а Съветът на ЕС е това, дето България му пое председателството 2018, удивихме света, направихме Балканите западняшки, привлякохме Китай към сътрудничество и обмяна на ценности с ЕС. И постигнахме големи успехи - три пъти пренаредихме плочките пред НДК! 

Заради тези успехи, които продължаваме да отчитаме, както и заради общото натрупване на добро впечатление, което оставям в Европа, днес всички погледи са насочени към моя пакет. 

Аз го удрям в масата на преговорите, а колегите го гледат със страхопочитание и блясък в очите. 

Понеже още ги бъркам кой какво беше за новите постове, им викам - новия Ишиас, новия Таяни, новия Туск. Туск е сегашният председател на Съвета на ЕС - той е един, дето дойде 2018 в България, каза стихотворение на Иван Вазов и спечели сърцата на българите. Стихотворение на Иван Вазов, ако е въпросът, дори аз мога да кажа, така че съм в положение да си сложа мой крайник в пакета. Лиляна Павлова е подходяща за поста, обаче не съм сигурен дали нея да сложа за шеф на Европейската инвестиционна банка или Иван Грозни с шейната. Иван Грозни ми беше транспортен министър, обаче уби сина си и за наказание го направих шеф на банка. Грозни натрупа опит като банкер, време му е да ме представлява и в голяма банка като ЕИБ. Хубава банкерка ми е и Кристалина Георгиева. Нея за малко я бутнах в пакета, щях да я слагам за нов Ишиас, обаче се сетих как избяга по средата на мандата на предната Еврокомисия, за да си иде пак в Световната банка. Така че изборът ми е труден и цяла Европа сега ме чака да взема решение и да им го подам в пакет. 

Заради тия преговори със собствената ми европейска съвест от два дни ми горят нощувките в Брюксел - платил съм хотел, а не мога да се прибера да се наспя, само редя пакети и си местя маркуча от крачол в крачол - от умствено напрежение! 

Както си го местех от кулоар в кулоар, изведнъж ми се изпречи телевизионен екип, дето ми говори нещо на английски. И ми говорят бавно като на олигофрен, макар че това си е тяхната олигофрения. Колко трябва да си прост да не се сетиш, че човек, дето не знае английски, няма да те разбере по-добре, като му говориш бавно и изразително. Разгеле, чух ги, че нещо за Кристалина питат. Викам - чакайте Кристалнахт в Европа, ще ви се не знаят номерата, още един такъв въпрос и ще ви навра микрофоните... в крачолите! Ама плачат и тия за един Медиен закон като на Шиши! 

Мръднах си нервно маркуча и продължих по другия кулоар, размишлявайки за качествата на Мария Неделчева. Тя е такъв изкуствен интелект, че мога да я курдисам навсякъде - не само изпълнява нарежданията ми, но си прави труда и да им придава привидна адекватност. Тя може да говори позитивни безсмислици на всички европейски езици, но въпреки това не я харесват за дипломат, не мога да разбера защо!

Мисля да я стокирам да ми копае биткойни на суперкомпютъра!