Информационният поток вдигна нивото като пролетните води на Дунава. 

Службите в Германия задържаха заподозрения за убийството на русенската журналистка Виктория Маринова, главният секретар на МВР се прибра в София и започна награждаването с телешки пържолки. (Виж по другите страници подробности.) Бойко Борисов обяви, че свободата на словото в България е налична, но същия ден крупният издател и бизнесмен Делян Пеевски обяви, че се оттегля от активна издателска дейност, отвратен от олигарсите, които крадат националния капитал и се правят на морални ментори. И прехвърля изданията си на фондация с чудното име "Телеграф", създадена в рамките на същия тоя наситен откъм събития и новини ден. 

Борисов използва момента хем да раздаде пържолките, хем да се скара на медиите, че злоупотребяват със свободата на словото, хем да плесне един задвратник на Европейската народна партия - европейски политици си позволиха да се изкажат, че в България убиват разследващите журналисти. И той по друг начин ще разговаря с тях, като отиде в ЕНП да се пазарят за номинацията, която ще излъчи партията за председател на Еврокомисията. Накрая премиерът констатира, че свободата на словото е налице и никой да не го занимава повече с тая тема. Както винаги премиерът е преобладаващо прав, макар да прави неособено релевантни изводи. 

Прав е за това, че манджата с Виктория беше пресолена с това, че всеки крещеше удобната нему версия за смъртта на жената. Някои викаха "в България убиват разследващите журналисти", други викаха "абсолютно сигурно е, че смъртта на младата жена няма нищо общо с работата й"; най-крайната интерпретация в тази посока беше - "който нарича Виктория журналист, разпространява фалшива новина". И в двете посоки имаше ужасяващи злоупотреби и лешоядство. 

Това не е свободата на словото - това е отровената публична среда, в която истината и етичните стандарти нямат никакво значение, защото всеки може да си напише каквото си иска и то ще е еднакво несъстоятелно, дори да си съобщил святата истина. За истината не само няма пазар - за нея въобще липсва жизнена среда, от нея никой не се интересува. 

И за това състояние на нещата огромна вина носят преди всичко двама едри извършители, които се гаврят с журналистиката от десетилетие.

Тъкмо концентрацията на медийна собственост и налагането на Новия медиен ред ни докараха до това положение - да се надвикваме и да се надлъгваме. 

Борисов влезе от МВР в телевизора и от телевизора - в политиката. 

Медиите на Пеевски, ако сте забравили, първо го пляскаха, после станаха негови рупори и от 2009-а насам ("Борисов 1") влязоха в най-тясно сътрудничество, което, макар и комично, даде видими резултати и направи от публичността Женски пазар.

На Женския пазар едно време госпожите софиянки ходели да наемат слугини. 

Сега медийният пазар предлага слугини с екстри. Медийният масаж с освобождаване стана стандартна практика. На властта й харесва.

Затова Бойко Борисов е винаги готов да констатира, че свободата на словото е победила завинаги - и то всъщност е много приятно нещо! 

В тоя контекст отвращението на Пеевски от медийната среда не е докрай разбираемо. Всички прибързани изводи са рисковани - както е рисковано да се произнасяме по текущи разследвания на тежки престъпления. 

Засега прилича на някаква смешка - аз няма да издавам повече вестници, ама направих тука една фондация "Телеграф" - тя да се разправя с тая неблагодарна работа. 

Следим със затаен дъх и повишено чувство за свобода на словото.