Скъпи Дядо Коледа, здравей!

Пиша ти отново аз, българският политик. Извинявай, че преди малко прекъснах писмото, но заспах в пленарната зала, докато ти го пишех. Гласувахме някакъв закон там за въздуха ли, за пенсиите ли, нямам представа, обаче беше толкова скучно, че просто очите ми се затвориха от само себе си, а главата ми тупна на банката пред мен като презряла тиква, ха-ха. Но не се притеснявай, това доста често се случва в нашия парламент, така че никой не ми обърна внимание, един колега дори ме зави, а някой сякаш ме и цунка за лека нощ. Когато се събудих обаче, лигите ми бяха потекли по писмото и сам разбираш, че нямаше как да ти го пратя в този вид. Затова – почвам отначало!

Вероятно получаваш хиляди писма, затова ще бъда кратък. Моля те само, ако има правуписни грежки, да не им обръщаш внимание, в крайна сметка дипломата ми от Свободния девически колеж в Могадишу сама по себе си говори, че съм човек със стил – защото спокойно можех да избера да си купя и друга диплома, но се спрях именно на тази! Който се съмнява във валидността ѝ - да ходи до Сомалия и Аденския залив да провери! 

Но да карам по същество.

Искам бизнесмен за Коледа! Само мой си. Знаеш ли как ще го слушкам? Като кученце ще тичкам покрай него и ще мятам опашка, барем хвърли някой кокал! Всички около мен си имат бизнесмени, някои дори по двама, по трима, а аз – ни един. Не може така. Аз защо станах народен представител? За да спя в пленарна зала ли? Ми, то аз мога да си спя и вкъщи! Затова, искам бизнесмен, мили Дядо Коледа! Да му обгрижвам интересите, да бдя над него, да му мъркам в скута и да му топля краката! Да му прокарам някое законче за строителство на плажа или пък да му издействам разрешително за изграждане на ски писта в защитена зона... Знаеш ли колко е хубаво при нас – и плажове си имаме, и планини си имаме, само скрупули си нямаме!

Мили Дядо Коледа, ти само ми подари бизнесмен, пък после аз ще си накупя колкото си искам подаръци, не се притеснявай. И за теб ще има процент, ако ми следиш, нали, мисълта…    

Само, моля те, да не вземеш да ми пратиш някой бизнесмен като Ветко Арабаджиев или Николай Банев. Да ми подариш някой от тия двамата, е все едно да ти поискам влакче с дистанционно, а ти да ми донесеш чорапи. Вярно, че Банев с тая брада в момента прилича малко на работник от Лапландия, но ако имаш някакви симпатии към него, вземи го при теб, аз не го искам. Внимавай обаче да не ти нареже работилницата и да я върне за скрап, той го има този навик. А пък ако случайно засечеш Ветко или жена му някъде по света, докато обикаляш с шейната, можеш да ги вземеш и да ги подариш на Сотир Цацаров. От друга страна обаче, на него май не му пука кой знае колко, така че можеш да му донесеш и чорапи.  

Мили Дядо Коледа, остана да ти кажа само хо-хо-хо и весели празници! Не очаквам да оставиш моя бизнесмен под елхата, а и по-добре – на сутринта, като го видя, може да се стресна и да получа инфаркт, но нека ми звънне веднага след празниците. А и по време на празниците, пак може. По всяко време съм готов да работя за хората! Весела Коледа!

***

Дядо Коледа сгъна писмото и направи леко погнусена физиономия.

- Още едно от български политик ли? – попита го Снежанка.

- Още едно – кимна Дядо Коледа.

- Нека позная, иска бизнесмен?

- Иска бизнесмен!

- И за този ли да пакетираме чорапи? – ухили се Снежанка.

- Не – поклати глава Дядо Коледа, а очите му просветнаха като коледни лампички, - за тоя пакетирайте един чорап!