Булевард. Кола до кола, броня до броня, габарит до стоп.
Задръстването е като гробище - богатият до бедния, силният до хилавия, красивият до грозния и всички са на едно дередже.
Заради сезона ли, но никой не се учудва, че току зад нахален очукан голф и до мераклийски поддържана соцреликва, пред тунингован джип блести шейната на Дядо Коледа. На друго се чудят всички:
- И ти ли, Дядо Коледа?! - зевзешки долита глас от задръстването.
Добрият старец се засмива по съответния начин:
- И аз, милички! Рудолф категорично отказа да лети в този мръсен въздух!
Еленът е заврял червеноноса муцуна при чичото, който кара в багажника на ладичката това-онова на децата в града и се хвали на легендарния елен с ракийката си, каквато в Лапландия имат друг път. Рудолф дръпва як гълток от надписаното шише от уиски, изпръхтява възхитено и вади навън главата си, за да замези със снежинки.
Дядо Коледа се понадига на капрата - някъде отпред се мержелеят червени светлини, обаче светофари ли са или коледна украса, не е ясно. Мадами си пилят ноктите, бизнесмени  премислят далавери, таксиджии броят бакшиши, снабдители се събират на групички, обменят чалъми и хайде, избие ги на песен - "Черен джип се престроява от борсата за мола" подхване един, после друг му отговори с "Туба бензин снощи заредих и капка не остана". Старецът се чеша под обточената с кожички от непослушни зайци качулка, чуди се кого да попита и какво точно.
От джипа се измъква отегчен костюмар, пали ароматна пурета и се разтъпква до единствения наоколо от неговия калибър:
- Къде са тръгнали тия чесъни, та ни пречат на бизнеса?! Ти обикаляш света, кажи ми - има ли такова чудо като у нас?! Всеки яхнал трошка и къде е тръгнал, сам не знае! Абе надипли пачка, пък се бутай при хората! - баровецът пуска квалитетно облаче към колата си. - Толкова ми е скъпа джипарата, че за нея би трябвало да ми дадат поне 5 години! Четиристотин и двайсет коня! Вдига 300!
Рудолф изпръхтява и костюмарът добавя:
- Това по документи, де, щото в задръстването се движим с 3 километра в час, само веднъж вдигнах 4, ама за малко, докато паркирах в мола.
Угарката прелита като китайски фойерверк и пръсва искри на асфалта, преди да се гмурне в локвичка. Вратата на джипа  луксозно хлопва, вратата на голфа изскърцва демократично. Проскубан хипар ветеран пали цигара с миризма, напълно съответстваща на страшната картинка върху кутията, и, кашляйки, обикаля шейната, подритва едната ска:
- Това чудо колко вдига?
Дядо Коледа добродушно признава, че не знае, но все пак добавя:
- Достатъчно, не е имало досега случай да закъснея!
- Както сме се задръстили... - подмята голфаджията, пък сменя тона. - Имаш ли нещо за ядене? Човек, като седи в задръстването и огладнява! Организмът му огладнява и веднага след организма и той огладнява! Природен закон! А гладът се оправя само с храна!
- Нямам - почти засрамено отговаря белобрадият.
- Онзи ден едни гадове в лимузина бяха разпалили барбекю! Отворили шибидаха да излиза димът и мятат мръвки! А на задната седалка се кикотят руси едрогърди мадами! Така е в живота, пич - имаш барбекю, имаш и руси едрогърди мадами!
Угарката възмутено е стъпкана, хипарят е в голфа.
- Наборе, ти защо си нямаш Снежанка? - свойски пита чичото.
Дядо Коледа свива рамене.
- Не са те измислили добре! Дядо Мраз защо е популярен толкова години след краха на социализма? Снежанка! Всички татковци й се радват искрено!...
Еква хор от клаксони. Светлините са станали зелени. Колите избръмчават, Рудолф прави крачка и отново е червено. Стоп. Хубавите неща стават бавно. Поне така се говори в задръстването...