Бургаският бизнесмен, който подравни дюната до къмпинг "Смокиня", за да си отвори гледка към морето, излезе от ареста в добро настроение и заяви на репортерите (това не е фейк, това е от новините): "Има контролни органи, които ще вземат решение, и не е ваша работа да се занимавате с това".
Репортер на "После" проведе алтернативно интервю с бизнесмена.
***
Репортер: Здравейте, излизате от ареста в много добро настроение. На какво се дължи то?
Бизнесмен: Представях си, че те храня, затова ми е весело!
Репортер: Както Исус нахрани хората с пет хляба и две риби?
Бизнесмен: Не! Както Тръмп нахрани колежаните, но по-енергично! Представи си и ти, че поемаш по хамбургер на секунда.
Репортер: То така може и някой зъб да изям...
Бизнесмен: Е не е ли весело!
Репортер: А не се ли страхувате, че може да ви отнемат свободата, най-висшето човешко благо?
Бизнесмен: Не е болка за умиране.
Репортер: Мъдрият и в затвора е свободен?
Бизнесмен: Тарикатът си е тарикат навсякъде, батката си е батка и в дискотеката, и на паркинга, и в панделата. А шматката си остава шматка и балък, точно като теб. Пак си представих, че те храня с пясък от бившата дюна, затова се хиля!
Репортер: И все пак. Не се ли опасявате от лошо отношение?
Бизнесмен: Чш, ей, аз да не съм ти Иванчева и Петрова, бе шушляк! Айде малко повече уважение, хората тука ме познават...
Репортер: Но условията в местата за лишаване от свобода са екзистенциален кошмар, с извинение.
Бизнесмен: Кажи още някоя такава дума и почвам да те храня с инертни материали...
Репортер: Като вълка от Червената шапчица, дето ловецът му напълнил корема с камъни!
Бизнесмен: А! Това беше хубава приказка! Чакай да ти купя една странджанка! На, яж!
Репортер: И посланикът ни в Турция едно време така работеше. Имаше такъв лозунг: Нахранете журналистите!
Бизнесмен: Не го знам тоя посланик, ходя в Турция от време на време, ама по друг бизнес.
Репортер: Кажете ми как постигате успехите си? Бизнесът ви сигурно е публичен...
Бизнесмен: Ако намекваш, че държа публичен дом, няма да си доядеш странджанката!
Репортер: Друго имах предвид, но както и да е. Впрочем на френски публичен дом е maison de tolérance - дом на търпимостта.
Бизнесмен: Мезон кво... Ей, ти май почна да ме псуваш! Бахур яде ли ти се?
Репортер: Не, не, кървавица и бахур не ядем, дори в битови свади!... Какво мислите за дупките в оградата на границата? Колко пари могат да минат през една дупка за две седмици? Вярно ли е, че комисионата е като грес за машината на бизнеса?
Бизнесмен: Ти май не си ползвал грес за лубрикант... Много са ти глупави въпросите и си личи, че си далеч от истинския живот. Отивам сега да гледам един филм - "Яж, моли се и обичай". Това мога да ти кажа и повече не ми говори глупости, да не викам багерите!
