"Новини с добавена стойност" е неделен радиобюлетин в стил академичен пънк-рок.
***
...Правителство ще има за всички от сърце - и повече няма да арестуват Бойко Борисов, защото не е удобно, не е колегиално. Веднъж вече го арестуваха нелегално, така той стана българският Мандела по съкратената процедура и спечели изборите. Виждате ли колко бързо стават нещата при нас.
Нелсън Мандела се търкаля по затворите в Южна Африка 27 години, преди да излезе и да почне да печели избори. А Бойко Борисов изкара една нощ на арестанската пейка и хоп - вече е Нелсън Мандела. Сигурно милиони манекенки са се влюбили в него, най-малкото, защото, щом е Мандела, значи е станал поне малко тъмнокож и атлетичен расов екземпляр.
У нас политическите репресии само изписват вежди по бързата процедура.
А пък на руския Мандела - на Алексей Навални, му изписват веждите по дългата процедура. Човекът лежи в затвора и ще излезе оттам с отлична репутация, но само ако надживее Путин. Има едно такова схващане, че политическите репресии могат да засегнат само хората с политически амбиции като Бойко Борисов, Нелсън Мандела, Алексей Навални, Трайчо Костов или да речем Владимир Путин, ако се завърти по определен начин Колелото на историята.
В тия процеси нерядко жертвите стават палачи, а палачите стават жертви. Трайчо Костов е минал по всички процедури - преди 9 септември 1944 едвам отърва кожата и лежи в затвора по политически причини. След 9 септември се проявява като способен организатор на Народния съд, като организатор на политически убийства по бързата процедура.
В тая връзка г-н Трайчо пише на Георги Димитров: "Готов е законопроектът за Народния съд. Приета е най-кратката процедура".
Но няколко години по-късно колелото на историята отново го завърта в печално положение и Народната власт му окача въжето. Трайчо Костов е обесен, а по някое си време посмъртно е реабилитиран.
Посмъртната реабилитация обаче, освен че е много закъсняла процедура, всъщност е все едно да направиш от сапуна човек или от пепелта феникс.
Има по-скоро символична и лирична стойност.
Алексей Навални, ако не надживее Путин, сигурно ще го реабилитират някой ден посмъртно, може да кръстят някой широк площад на неговото име, където потомците ще се събират на митинги и дори може да ядат бой за политическите си убеждения... Ала това никак няма да подпомогне прижизнената кариера на руския опозиционер.
Дотук разгледахме набързо няколко репресии върху лица от високите политически етажи.
Но репресиите неминуемо засягат и т.нар. обикновени хора - като се поизчерпят политиците и журналистите за репресиране, почват да джуркат и другите съсловия. Имаме например такъв случай от последно време, една напълно реална история. Някой си Сергей Клоков работел като шофьор в руското МВР и возел някой си началник. Този шофьор Сергей бил роден и израсъл в Украйна, ала последните години работел в Москва. По някакви причини телефонът му се подслушвал от службите - дали заради началника му, който май бил оперативно интересен по корупционна линия, дали заради украинския произход на самия Сергей, по тая точка службите мълчат.
И в тия подслушани разговори шофьорът Сергей говорил със свой роднина, че войната в Украйна е лошо нещо, че режимът в Киев не е нацистки, че работата не отива на добре, нещо в тоя дух. Като чули това нещо службите, зарязали другите оперативни задачи на подслушването, незабавно арестували г-н Сергей и го осъдили за публично разпространение на дезинформация за армията, т.нар. Закон за фейковете.
Адвокатите пледираха напразно - в смисъл, как така частен разговор може да разпространява нещо си публично?
Частен разговор, ама щом се подслушва, значи е станал публичен разговор - така се мотивира съдът, а майорът, който подслушвал престъпния разговор, свидетелства, че като чул да се говорят лоши работи за армията и правителството, се почувствал адски неудобно и почнал трудно да изпълнява задълженията си. И това, пак казвам, е напълно реална история.
Звучи като пародия, но човекът лежи в затвора не на шега.
Хубавото на България е, че при нас репресиите са изрядно карикатурни, като Борисов на арестантската пейка.
Ала хора с късометражни политически послания, поне на думи искат да въвеждат и у нас реални репресии: Народен съд, бързо възмездие, камионетки, стадиони с масови екзекуции, нощи на дългите ножове, трудови и концентрационни лагери, където процедурите ще са дълги и мъчителни, а не кратки и смехотворни.
Аз лично от тия две алтернативи избирам пародийната - по-добре да живеем в карикатурна държава, отколкото да се обединяваме с фашистки методи и процедури.
Страна като една карикатура,
а по-сериозна - айде няма нужда!
Че мен ме плаши тая процедура,
която към репресии подбужда.
***
Звуков файл - тук:
