Разправят, че всички пътища водят към Рим. Ама така сигурно е в Италия. Като гледам, слушам и чета какви ни ги набиват медиите, у нас всъщност всички пътища водят към ромите.
Според мен лошо няма – нали ги интегрираме, нека са център на внимание! Ако не претрепят за два-трийсе лева някой лош материал (демек пенсионер!), ако не изсекат еди-колко си кубика дърва и успоредно с това не пребият горските, кой ще им обърне внимание?
А някакъв горски хленчеше, че цяла гора били изсекли и вече човек не можел дори да чука на дърво. Егати первезника! Всеки нормален човек знае, че е много рисковано да се чука на дърво, защото може да паднеш от клона.
Но да се върнем на ромите. То това понятие като всички други простотии се появи при демокрацията. Доколкото си спомням, по времето на соца нямаше роми, имаше цигани.
Детството ми мина на Лъвов мост. Отсреща пред магазина за железария винаги имаше 5-6 циганини – работеха като хамали, а там им беше пиацата. Само с хубаво съм ги запомнил. И най-вече, че на Нова година свиреха пред вратата ни. Защото уважаваха тате. Ние живеехме на последния етаж, нямаше асансьор, а те катереха 120 стъпала, за да ни сурвакат музикално.
Веднъж обаче двамина дойдоха по никое време, плакаха пред тате, че на Асан (той им беше тарторът) е починал девер му, а Асан няма пари за ковчег. Тате попита колко струва и им даде.
После, като излизахме, ги видяхме в кръчмата срещу нас – бяха весели и лично чичо Асан му махна на тате да влезе. Пиеха вино и ядяха кюфтета. Тате го попита за ковчега, а той му рече:
– Много сте прости българите. Нашите ти погребваме у чаршаф.
Па сипаха вино на тате, а на мене дадоха кюфте – да се почерпим.
Като си тръгнахме, чух тате да казва:
– Абе на циганията трябва да се гледа откъм веселата страна.
И откъм тая винаги гледам.
Пътувайки с електричката по дефилето, гледам например как на гара Ромча ром бие малко ромче. И това, разбира се, не ми харесва. Повече ми харесва, понеже е откъм веселата страна, как на гара Ромча ром пие малко ромче и гледа романтично.
Какво ще кажете, а?
Ами айде да продължим с електричката! И ще видим какво?
Ще видим как на гара Роман романтичен ром седи на пейката и чете роман от Ромен Ролан, слуша ромски романси и не обръща никакво внимание на шопа, който седи до него на пейката, чете Шопенхаур и слуша Шопен.
Но майната им на шопите! За ромите иде реч.
Тук не знам защо се сещам за майка ми. Инвалид първа група, с патерици и преметнала през рамо чантичката си с 30 лв. И едно неинтрегрирало се ромче от тогавашния катун на гара Север я влачи по цялата улица, която е осеяна с дупки, за да ѝ изтръгне в края на краищата чантичката.
И се чудя как да погледна откъм веселата страна. Сигурно трябва да съм пълен идиот. Или политик. Или и двете заедно.
