Вежди Рашидов е член-кор. и кандидат за академик на БАН, тоест нещо като полуакадемик. В сряда полуакадемик Рашидов си даде зор да прочете от листче с мляскане и сумтене от парламентарната трибуна декларация, бичуваща Корнелия Нинова. Усилието на полуакадемика приемаме като стъпка към действителната академична титла и като продължение на хумореската "Шишко със синята каска". 

***

Вежди Рашидов: ...Основание да произнеса следващите думи са постоянните нелепи изцепки (на Корнелия) - и то точно по време на ваканцията. Не знам с какво право си позволявате да отправяте явни клевети и обиди. Дълбоко съм учуден от чия камбанария вие линчувате греха! Щях да подмина поредната ви емоция. Но няма да го направя. Защото вий публично заклеймихте управляващата партия ГЕРБ с думите "шайка крадци". В крайна сметка кои сте вий да ни осъждате всички на гражданска смърт! Да вадите имената и да слагате публична дамга на челата на управляващите?! Както еврейските звезди на Хитлер - за да са знай кой е евреин и кой е арийски демот... депу... ъъъ, демократ. Така. Това е недопустима клевета, колеги. Лично аз два мандата като министър на ГЕРБ са чувствам засегнат. Именно затова ще си позволя да ви прочета сведения и видими с просто око реални данни от дейността на работата на тази наречена от вас шайка. Аз като част от това управление ви докладвам: (...) (Докладва успехи няколко минути-  б.р.) (...) Всичко това, колеги, го направихме екипът ми и аз, Вежди Рашидов, само за 7 години. Само за 7 години! А вие, госпожо, ходите като парламентарна манекенка да си правите фотосесии с мъките на хората. (Бурни овации.) Можехте да засадите поне едно дърво, което щеше да бъде по-полезно за българската държава. Сигурен съм, че такъв отчет може да даде всеки един от моите колеги. И след всичко това вие си позволявате да казвате "шайка крадци". Да, уважаемо г-жо, вий в продължение на година и половина при Орешарски имахте министър на културата, който, вместо да създава, ровеше непрекъснато в бумагите на министерството - да намери нещо, с което да ме уязви. Именно зат... така. Година и половина загубено време - и нищо налице! Именно затова човек треа си мери думите. Защото вярвам, че в парламента има хора, за които личното достойнство е по-важно от всичко друго. Но аз познавам една такъва шайка, за която вий говорите; която и поименно днес мога да ви я кажа. Това е тази шайка, която участваше в бандитската приватизация и в РМД-та. Това са хората, които ограбиха на безценица държавата и днес една част се изживяват като селски Мадони, а други като провинциални светци. (Бурни аплодисменти.) Не аз съм се докопал до тази ясла, колеги. Не аз! Горд съм, че моето изкуство носи зад граница славата на моята държава, на която съм гражданин. (Как утрая чак сега да каже за изкуството си! Характер!) Обещавам ви, че от днес нататък няма да давам съгласието си чрез моето изкуство да са популяризира българската държава. За да предоставя на вас и вашите комсомолци тази възможност. Само се чудя с какво бихте се представили пред света! (Мляс.) Страхотно се чудя! Какво точно умейте да прайте. (Овации.) Така. Странно обаче - колко ли струва на българските данъкоплатци снимката с Горан Брегович? Това е също много приятно и странно да се чуе. Но нейсе, да го отминем това. Явно досега не сте разбрали една простичка истина. Че талант не се създава с пари, а човек или се ражда с него, или не. Колкото и да шлифоваме едно нищо, то няма как да стане диамант. То остава едно нищо! (Овации.) Тъй като вашта агресия деморализира обществото, унижава държавността, обижда човешкото достойнство, това ми напомня за разпада на една цивилизация - и приключвам. Спомнете си за разрухата на Римската империя - за Нерон, който убива цвета на интелекта, учителя си Сенека. Запалва Рим, изпраща центрони (центуриони - б.р.) на Петроний, което е индиректна заповед за самоубийство. Петроний, наречен от съвременниците си Арбитер Елегансие, свиква последен купон, на който присъстват цветът и интелектът на Рим. Почва пир. Петроний и Бризеида (?) си режат вените по време на купона и умират красиво и достойно. Петроний обаче пише писмо до Нерон: "Това, че уби майка си, не ме засяга. Да тежи на твоята съвест. Това, че изнасили и уби сестра си, също не ме засяга - твоя е вината и отговорността. Това, че запали Рим и хвърли вината на християните, също не ме засяга - властта е в ръцете ти и можеш да правиш каквото си искаш. Но това, което не мога да ти простя, са твоите бездарни стихове. Не пиши, моля те. Ужасните ти песни - не пей. Напускам тоя свят отвратен от напъните ти в изкуството. Избирам смъртта в една зала, в която теб те няма." А вашта г-жа, лидерката на левицата, върши нещо дори по-лошо от Нерон. Тъй като не може да пее и да пише, наема певци и поети, по-бездарни от самата нея! (Дълго нестихващи овации.)