Решихме да вземем отношение и да изразим становище по нашумялата фотография на вицепремиера Шишко войвода по синя каска - снимка, разпространена от пресдиректора на премиера Севделина Арнаудова, която специално благодари на Каракачанов, че е позирал за кадъра.
Това, драги зрители, е отново контролирано изпускане, което има за цел да възбуди остроумието ви и да пренесе разговора в територията на народния цирк. Показват ви пръст - смеете се. Не ви показват пръст - не се смеете. Това в общи линии е нашата позиция - не им играйте по свирката.
Запознахме се с позицията на Цецерон по въпроса как се брани стабилността - запознайте се и вие.
***
Мария Цънцарова, bTV: Как си обяснявате тази подкрепа във виртуалното пространство от страна на членовете на ГЕРБ, които направиха група "Ние не подкрепяме оставките на министрите"?
Цветан Цветанов, председател на ПГ ГЕРБ, зам.-председател на ПП ГЕРБ: Аз мога да кажа, че има сериозна подкрепа за министър Нанков. И понеже имам, така, и пряко отношение към това, което се прави в цялата страна, посещавайки всяко едно населено място, и разговори, които водя с местната власт, трябва да ви кажа, че вчера съвсем спонтанно почти повече от половината кметове от България застанаха в подкрепа на регионалния министър, защото за местната власт регионалният министър е съществена част от управлението и развитието на регионите.
МЦ: Подгрявате ли сега, че той може да запази поста си?
ЦЦ: Не! Няма абсолютно нищо. Казвам само за това в подкрепа на вашите думи, които казахте преди малко.
МЦ: Само че това, тази подкрепа противоречи ли на намерението на премиера и това, което той казва? Ето - "Нанков е прекрасен специалист, но той не може да остане след смъртта на 17 души".
ЦЦ: Вижте, премиерът Борисов не взима еднолично своите решения. Това, че някой пресъздава по този начин фактите и обстоятелствата, е съвсем друго. Проблемът в днешното управление - и това, което аз съм го заявявал и пред колеги, и вчера и на Коалиционен съвет - че всъщност в момента всеки един проблем, който имаме в държавата, всеки отива и го адресира до премиера Борисов. И точно затова аз винаги съм казвал и съм бил малко по-критичен към вицепремиерите - защото, ако се върнем в първия мандат, когато управляваше ГЕРБ 2009-2013, тогава знаете, че бяха много спекулациите за неразбирателството между (вицепремиерите) Цветанов и Дянков. Но ние бяхме като един защитен щит и вицепремиери, които, отговаряйки за съответните ресори, ние поемахме отговорност и същевременно премиерът беше като мъдрия човек, който трябва действително да вземе правилното решение в, така, своите си ръководни функции като министър-председател на страната.
МЦ: Сега вицепремиерите не са щит, не носят тази отговорност или?
ЦЦ: Не! Не че не са щит. Просто трябва да бъдат по-публични, за да може да бъде представено всичко това, което прави държавата. Защото в момента всеки има своите ангажименти. Всеки ежедневно работи и малко са тези, които дават гласност на всичко това, което се случва. Защото много са позитивните новини, които могат да бъдат представени на обществото.
МЦ: Защо дойде вицепремиерът Каракачанов, защо се появи с каска на вчерашната среща при премиера?
ЦЦ: Е, това беше малко, за да имаме по-ведра обстановка. И при тази напрегнатост, която се генерираше през последните няколко дни, смятам, че това беше една добра шега, която по никакъв начин не обиди никого от присъстващите вчера на разговора.
МЦ: Защото навя някак си на фразата "бой по каските". Имаше ли бой по каските?
ЦЦ: Ъ. Всичко е наред. Разбира се, след тежките дебати, които водихме.
МЦ: Какъв беше ефектът от този реквизит вътре в разговора?
ЦЦ: Ми - просто беше като една добавка към разговора, който водехме. Но нищо, което да обиди някого.
МЦ: То не е обидило, но знаете ли посланието - мироопазващи сили (сини каски), но все пак въоръжени. Какво оръжие извадиха вашите партньори?
ЦЦ: Всеки извади своите аргументи. Разбира се, че има натрупване на едно определено напрежение. Липсата на тази комуникация, която трябва да бъде може би ежедневна или поне в седмицата по един път, може би е причина за това, което се случва, и това, което се натрупва в един доста дълъг период от време.