- Ние – викат – сме социолози и правим анкета сред съвестните граждани.

- Ще трябва – казват още – да ви зададем въпроси, а вие да ни отговорите честно, почтено и правдиво. Съгласни ли сте?

- Най-после! – викам им. – За толкова години никой нищо не ме е питал. А имам толкова за казване!

- Първо – харесва ли ви животът? – питат те.

- Харесва ми, къде ще ходя! – отговарям аз. – Малко ми е криво, че така тече, ама друг няма.

Те си записват и пак питат:

- Заплатата стига ли ти?

- Чувате ли се, бе! – питам ги. – Че на кого му стига днес заплатата? Идва като костенурка, изчезва като заек!

- А как си с природата?

- Не съм веган!

- Не, в смисъл "за" или "против" природата си?

- Че какво толкова. Нямам отношение! Не употребявам пластмасови торбички, щото си купувам само дреболии.

- Имаш ли телевизор?

- Да, оттам научавам всичко хубавини за живота ни!

- А харесва ли ти правителството!

- Него – казвам, – никой не го харесва. Но аз съм малко милозлив, семейна черта ни е, и няма да псувам пред вас.

- За кой от политиците пак ще гласуваш?

- За никого! – отсичам аз. – Никой нищо не е изпълнил, само празни приказки и скъпи воаяжи по света. Вече за гласуване не ме търсете! Друго?

- Това е – казват – готови сме. И ти отговаряш като всички други.

- Така ли? – питам. – А може ли да видя какво пишете там, че при вас много играе химикалката, до гуша ми дойде от ментета.

Те разтварят големите папки.

- Ти, както и всички други анкетирани, ни каза следното: доволен си от правителството и властта, нямаш нищо напротив да се строи нова инфраструктура по брега на морето и по планините, сега не би гласувал, но до изборите има още време, вярваш, че политиците ще изпълнят обещанията си, животът е прекрасен.

- Вие – питам ги – акъл имате ли! Никога не съм казал и една дума от това!

Те се заинатиха:

- Напротив! Рече, че животът ти харесва, което значи, че одобряваш правителството и властта.

- После – продължиха те – каза, че редовно получаваш заплата, което значи, че управниците си вършат работата добре. Не ти стигат парите, ама те на никого не достигат.

- Отговори ни, че от телевизор научаваш само хубави новини. Това значи, че ти приемаш като правилно всичко, което правителството върши. Каза, че си равнодушен към природата и от това правим извода, че си съгласен да се строи и гради в нашата великолепна природа.

- На последно място ти каза, че никой не е изпълнил обещанията си, но никога не е късно това да се случи. Отговори, че няма да гласуваш. Ние сме напълно съгласни с това, защото няма причини да се правят избори – това правителство и тази власт са най-доброто, което може да ни се случи!

- Глупости! – викам им. – Никога няма да кажа, че властта и управлението ми харесват. Не виждате ли къде сме и какво става, а? Как ще ми харесва това! Не ви е срам.

- Ти не каза, че мразиш правителството, значи го обичаш!

- Изводите – казвам им, – дето ги правите, нямат нищо общо с живота, нито с мислите или думите на хората!

- Ние – викат – имаме специална методология, има си правила, които спазваме, има указания и решения, които никога не пренебрегваме.

- Това – съгласявам се – обяснява всичко! Спазвате указанията косъм да не падне от главата на властта. Ясен ми е този филм. За това е най-добре човек да не си отваря устата – все по-лошо става!

- Не – казаха ми онези специалисти, – нищо не разбираш. Докато не казваш, онова, което мислиш, все ще живееш с онова, което говориш. А ние само го записваме! Схващаш ли го?

Нищо не схващах, разбира се. Знаех само, че това не е живот – не знам кое, но това не е. Ама не знам дали успях да им го кажа...