Един от големите страхове на Борисов е в страната да не се появи по-силен популист от него, защото той самият вече се изчерпва, властта го изхабява, нервите му са съсипани, интимният живот - опорочен от нечисто любопитство. При такъв живот на нищо не можеш да се зарадваш истински със свободно сърце. Като един цар Соломон - дори да се топлиш всяка вечер с различна девица по бикини, пак не можеш да се стоплиш. Въпреки това - въпреки натоварването, напрежението, балансирането между безброй малки, големи и още по-големи злини, свръхчовешките отговорности, прегарянето - нито Цар Соломон се е отказал от властта, нито Бойко Борисов доброволно ще се признае за изхабен и да се оттегли като отшелник в Банкя или пилигрим в Барселона. 

И в това психологическо статукво на Генерала и неговите лабиринти на съзнанието една от големите заплахи се нарича Мая Манолова.

Тя е страшна с това, че смешките й се възприемат сериозно, милването на сюрмаси се приема за автентична грижа и въобще - целият арсенал от популистки чалъми среща нежен прием в широките народни маси. Носител на всички тия качества е една енергична жена, която не дреме в омбудсманския стол, а трупа социален капитал, който един ден успешно ще конвертира в електорален. 

Това за Борисов е лична обида. Как тъй ще се явява в неговата държава някой, когото народът може да люби наравно или дори повече от ББ!! Кощунствено, непоносимо, скверно, ала - до болка вероятно. Неслучайно Мая Манолова получи от народа доста еднозначния прякор "Бойко с прическа" или "Бойко в пола".

Това очевидно разстройва министър-председателя, който си има достатъчно вътрешни проблеми и външни грижи - да уреди оръжейните доставки за Близкия изток, просветата на Обединените арабски емирства, саудитските инвестиции в българския туризъм, световното първенство по футбол 2030... (Впрочем тая басня за Мондиал на Балканите е много, много красива, но за нея трябва отделен и задълбочен трактат.)

Нервните спазми на Борисов се предават като контракции на цялото управление - затова посегнаха на един от атрибутите на омбудсмана: кола и шофьор от НСО. С обяснението на тази неясна мярка бе натоварен клетият министър Горанов, който тръгна по телевизорите да обяснява как на Майчето не й трябвало НСО, щото тя е адвокат на народа и не е угодно да се пази тя от народната любов. 

Манолова само това и чакаше. 

Хвърли се с главата напред в тази популистическа война и с една дръзка операция завзе стратегически позиции от противника. Веднага обяви, че "няма да я спрат да си върши работата", от което се подразбира, че отнемането на колата и шофьора от НСО е като пранги за хубавите нозе на институцията омбудсман. Мая се качи на обществения транспорт и отиде до Стара Загора с автобус, снима се с шофьора, който се оказа бивш кадър на НСО, обясни на народа, че ще бъде винаги до него, ще се бори с неговите болки и тегоби... Дори обяви създаването на жп приемна, а от БДЖ два дни й подготвяли личен вагон. (Настояваме вагонът да е брониран като на Лев Троцки!) Това, разбира се, е дивна дивотия - но явно има популистически потенциал. Мая обяви пред Хекимян в сутрешния блок на bTV, че, ето - "януари чука на вратата" (когато влиза в сила новият бюджет) и тя търси варианти как да достига до хората, които имат нужда от нея. По телевизията тя изброи вариантите - "влакове, автобуси, СПОДЕЛЕНО ПЪТУВАНЕ..."

Групите за споделено пътуване са форма на интернет солидарност - хора, пътуващи по определени маршрути, се уговарят в интернет за споделено пътуване със или без подялба на разходите; нещо като съвременни форми на автостоп. Страхотно хрумване на Манолова, също толкова сериозно, както и приемната в БДЖ - но другите медии някак не обърнаха внимание. 

От цялата дандания накрая Майчето ще я пляснат през устата с някоя бюджетна пачка и тя ще замълчи - но в тая кратка битка тя вече спечели немалко популистически точки. 

За срам и излагация на гербавия популизъм!