Събудих се от страшен пукот - неистово пукаха PVC дограми. Погледнах през прозореца и се изпотих, замръзнах и пак се изпотих.
Не съм в андропауза, това не бяха топли и студени вълни, това бяха спазмите на ужаса или както вика дъртият Хамлет - о, ужас! о, нечуван ужас! Старият Хамлет е баща на тоя, дето вика - "да бъдеш или напротив", но нямах време за литературни разбори, защото терасата ми беше обхваната от пламъци.
Сърцето ми спря, тръгна, спря отново, пак тръгна и хукна да догонва изоставането.
Дъхът ми секна, задавих се, изхълцах, уригнах се и заплаках.
Световно културно наследство загива!
Барбекюто ми изчезна със свистене в огъня.
Сауната ми рухна, каруцата ми стана на пепел.
Разкъсван от чувства, които не пожелавам на никого, извадих маркуча и потуших пламъците, преди да дойдат пожарникарите.
Справих се с това, но за жалост - при гасенето наводних етажа под терасата. А пък етажът под терасата пак е мой. О, съдба, о, печален дял. Такава е ориста на собственика.
Да имаш - и да нямаш! Да имаш - и да изгориш. Да имаш - и да наводниш.
За да събера тоя имот, аз съм късал от залъка си и съм пестил от зъболекар. А колко гадости съм правил в тоя живот, колко честно съм гледал със сините си очи и колко мазно съм хързулкал разни индивиди...
Обади ми се един телефонен измамник:
- Аз съм Кешев, терасата ти гори! - вика оня отсреща.
- Мерси, че ми каза, колега! - влязох в тона на шегаджията. - Лови си там телефонистите, завиждай им на материалния статус, що се занимаваш с мен? Аз, колега Кешев, съм безсребреник. Ако намеря пари в кутия за обувки, ще ги дам на Десислава Иванчева и ще преборя корупцията!
- Хе, хе - хили ми се Кешев в слушалката. - Знаеш ли кой ти подпали чергата? Щото аз знам...
- Каква черга? Нямам представа какво има на тая тераса. Ако в някакъв битов кът има черга, изобщо не ми е работа да знам как се е появила там. Ако знаех, че на терасата ми има сауна и барбекю, нямаше да взема тоя пожароопасен имот! Мисля, че общината не си е свършила работата - не са ме предупредили, че в имота ми има неща, които не са мои. Тия си плачат за запор!
- Човек, много ти е припарило под гъза май... Май не си изгорял само с една тераса, ами откъм гърба ти излиза дим. Охохохохохо.
- Абе ти не си никакъв Кешев бе, ти си телефонен измамник!
- А може и да съм главен прокурор, ти откъде знаеш! Ти поне със сигурност няма да станеш Главен, хахахахахаха! - изсмя се тоя като някакъв Мефистофел с полицейска свирка в гърлото и даже през телефона видях сатанинския блясък на кубето му.
Ударих му червената слушалка и се загледах в пепелищата на терасата ми. Взеха да ми се въртят мрачни мисли - идваше ми да се обадя на Кешев и да му кресна: "Ало, Ваньо! Аз горя и ти гориш - и в сауната се къпем в пот". Ала днес не съм в положение да се бъзикам с него. Вместо да ловя престъпници, съм принуден да се обяснявам за битовизми. Не е честно към сърцето ми.
Е, нищо. Не е чак толкова зле положението.
Един архитектурен шедьовър изгоря, но сега олигарси от цял свят събират средства за възстановяването на щетите.
И барбекюто като феникс ще се издигне от пепелта!
