Членувам в една Фейсбук група - "Майките на София". От време на време има полезна информация за такива като мен - млади майки на стари години. Няколко приятелки са в същата група - по същите причини, само дето наистина са млади ? Администраторите на групата са по-скоро симпатични. Спират расистки коментари, опитват се да насочат групата към по-смислени неща - например подкрепа за протеста на майките на деца с увреждания. Никакъв шанс. Майките на София се интересуват от други неща - колички по 2 хиляди лева, столчета по хиляда и торти.
Ах, тези торти!
Торти за прощъпалник, торти за бебешки рожден ден, торти за рожден ден на 1, 2, 3 години - те са коренно различни, защото децата вече разбират, видите ли, и се огорчават, ако на тортата Миньона изглежда като Илон Мъск. Има торти за сватба, за кръщене. Има си торти за всичко, майките на София знаят това. От два дни постингът за майките на деца с увреждания стои със скромните 20 коментара на загрижени жени, докато постинг за променен дизайн на торта от 250 лева продължава да събира стотици коментари, от които разбираш, че тая работа с тортите е ядрената физика на майките в София. То са детайли, научно обследване, експертиза, сравнения, подробно изучаване на сладкарници и сладкари, високи изисквания, тропане с краче, настояване за права на потребителя. Не, това не са торти - това е Веруюто на средната софийска майка, нейната настолна книга, нейната Добавена стойност в живота, истинският принос за бъдещето на нейното дете - тортата! Ако някога ме е хващал страх за държавата и бъдещето, то не е било в драматичните обрати на нашия политически бекграунд, а през тези два дни при прочитането на 172-рия коментар за торти, на 258-ия коментар за торти, на 454-тия коментар, при 155-ата снимка на торта. Коментар номер 500 не искам да го чета, щото ще се гръмна.
Тортената драма има и институционален прочит в лицето на Надя
Надя е млада и руса софийска майка. Надя е младши експерт в Президентството, което сама гордо съобщава. Надя днес удари в земята всички софийски майки, като написа, че не купува торта под 5-6 лева парчето и последната торта, която е поръчала за невръстното си дете, е от 450 лева. Попитах Надя как държавен служител може да си позволи торта от 450 лева, щото за мен това е срамно и тъжно. А още по-тъжно ми става, като се сетя, че на майка ми - офталмолог, хирург и специалист по детска офталмология, е отредена пенсия от 270 до 300 лева с увеличението. Надя се ядоса, ма много се разлюти - каза, че сме неграмотни, защото не разбираме разделението на властите, правомощията на Президента, правата на потребителя и че в България няма никаква емпатия. Тук и моята емпатия се стопи, та ритах словесно Надето около 10 постинга, докато тя ме питаше дали й завиждам за кариерата, младостта и хубостта. Аз пък й пожелах мъж доживот, който да й купува торти, и все същия работодател с ниски изисквания за служителите си в работно време. Това е положението, драги приятели. Тортите ще потопят бъдещето на България. Амин!
