Катаджията изскочи изненадващо зад детската пързалка и размаха слънчогледа. Момченцето го видя в последния момент, залитна с тротинетката и едва успя да спре на няколко сантиметра от пясъчника.
- Алоу, къде така с тия 5 километра в час? - строго го попита катаджията. - Към “Пирогов” ли бързаме?
- Аз, аз... - запреглъща момченцето.
- Какво става тук? - дотича запъхтян баща му.
- Вие ли сте придружител на водача? - вдигна вежди катаджията.
- Аз съм баща му, ако за това питате - поясни мъжът, след което придърпа момченцето към себе си.
Това обаче въобще не трогна катаджията.
- Книжка имаш ли, бе, сине бащин? - кимна към детето той.
- Ами, аз...
- Каква книжка, като е на осем години, вие наред ли сте?
Катаджията се усмихна снизходително, както само един пътен полицай умее.
- Аз дали съм наред, ще кажат компетентните институции! Вие обаче обяснете защо водач без книжка кара тротинетка в парка?
- А къде да я кара, у вас ли? - ядоса се бащата. - И какво ви става с тия тротинетки? Месеци наред кметицата се хвалеше как е успяла да осигури електрически тротинетки на гражданите, сега изведнъж почвате да се чудите как да затрудните използването им. Защо не помислихте за това, преди да ги разхвърляте из цяла София? А да не говорим, че тази на сина ми въобще не е електрическа, а детска.
Катаджията скръсти ръце, нещата не отиваха на добре, не обичаше да му се репчат някакви бащи.
- Електрическа, детска, все тая! - отсече той. - Аз не правя разлика между нарушител със синя кола и нарушител с червена! На мен ми е наредено да следя за реда и закона и на злото да смачкам фасона! Аптечка?
- Моля? - учуди се бащата.
- Аптечка има ли возилото?
Мъжът бръкна в джоба си.
- Имам един ацефеин, който ще изпия всеки момент, защото ме заболя главата от вас! Това брои ли се?
Катаджията се подсмихна. Как само ги обичаше отворковците!
- И оригиналничим! Браво! - после извади кочана с глобите и започна да си записва в него. - Светлоотразителна жилетка? Нямаме. Колан? Нямаме. Авариен триъгълник? Нямаме. Гражданска? Защо ли питам... Нямаме! Резервна гума?
Момченцето вече съвсем се разстрои и тихо започна да плаче до баща си.
- КАТ не вярва на сълзи, момче младо! - поклати глава полицаят. - Една нарушителка като тебе, на седем ли, на осем ли беше, рева половин час, ама мина ли й номерът? Не мина! - след което продължи. - Мигачите в изправност ли са? Гумите с какъв грайфер са? А предишни нарушения имаме ли?
Момченцето премига няколко пъти, после си пое дълбоко дъх. Трябваше да се успокои. Толкова пъти бе виждало как тати го прави, в крайна сметка не би трябвало да е чак толкова трудно. Беше яло безброй пъти безвкусната мусака на мама, това ли щеше да го стресне!? Ами онзи сладкиш с развалените яйца...?
Избърса си носа, спря да хлипа, въздъхна и бръкна в джобчето си.
- Ето - протегна ръчичка към полицая то. - Вземете да се почерпите.
- Какво е това? - учуди се катаджията.
- Две дъвки и седемдесет стотинки, толкова имам.
Полицаят помисли, но малко. После плъзна поглед наляво и надясно из детската площадка, уж случайно се попротегна, извъртя се леко към момченцето и каза:
- Пусни ги тука, в джоба.
