Медия без
политическа реклама

Былое и думы*

Тръба. Спомен за колелото на Каката на Бойко

05 Дек. 2024
Младият Бойко вози невеста на лейди байк.
Младият Бойко вози невеста на лейди байк.

Разгледай, читателю, този грубоват комикс, на който за съжаление не знаем автора.
***
Наш читател-познавач ни сигнализира и предостави сведения за комикса, които споделяме.
Този комикс е от поредицата Superdupont създадена от сценаристите Жак Лоб и Марсел Готлиб (1972). Главният герой на поредицата е СуперДюпон, патриотичен чичак, който е пародия на американския Супермен - пише читателят ни Bobb Klissourski
*** 
Комиксът съдържа популярен еротичен фолклорен мотив, който много от нас са чували в различни версии под формата на анекдоти, хиперболични самохвалства и т.под. 

За нас обаче този мотив е интересен с това, че е част от ДОКУМЕНТИРАНИТЕ спомени на самия Бойко Борисов! 
Може да е поп арт на 1 човек, мотоциклет, велосипед и текстово съобщение
Абсолютно същия фолклорен мотив Бойко Борисов през 2009 г. разказа по телевизията от първо лице, единствено число. 

По това време Борисов тъкмо беше станал премиер за пръв път и се къпеше в огромна слава - като политик, спортист, шериф, кърски приключенец и легенда във всяко едно отношение. Журналистките и психоложките бяха в краката му. Народът му се радваше на простотиите. Животът ни беше жизнерадостен поп-фолк. 

И тогава, през 2009, в едно тв шоу на известните Иван и Андрей, Борисов разказа, че като малък бил толкова беден, та дори си нямал колело и карал това на кака му. А то било лейди байк - колело с женска рамка. Тоест без хоризонтална тръба на конструкцията. И с такъв немъжки велосипед било неудобно да се вози още един човек на рамката.

- Ееее, кофти! - каза Иван/Андрей.

- Ама аз возех, когото си искам - каза Борисов и погледна към чатала си.

Иван и Андрей се направиха на неразбрали, почнаха да квичат и го накараха да повтори историята с колелото, тръбите на рамката и кой кого може да вози.

И Борисов повтори историята с хитро пламъче в очите, и даже пак си погледна към чатала в края на разказа - да не би някой да не е разбрал за коя тръба става въпрос.

Още тогава бяха поразен, че тази история не стана хит като много други глаголи излетели като бели гълъби от златната му уста - за лошия материал, за мисирките и други бързо фолклоризиращи се изрази.

И днес - след толкова години печал и познание - аз отново съм смутен и развълнуван, че българският народ почти не знае тази малка история за големия негов син и стоманобетонната му тръба. 
_________
* Рубриката е на Александър Херцен.

Последвайте ни и в google news бутон

Ключови думи:

есе, былое и думы