Щяхме да коментираме новите прозрения на Бойко Борисов, че България отново била станала индустриална държава КАТО ПРЕДИ 1944. 

Но друга тема изпревари с едни гърди Борисов, който и друг път е обогатявал науките и реалността с мощта на въображението си. Така му се е сторило, че е удобно да се похвали - похвалил се, пък индустриализацията може да я поразместим тук-там из десетилетията, голяма работа! Станалото - станало; индустриализация, бригадирско движение, Възродителен процес - това са минали работи. 

Другата тема е внезапната нова кандидатура на Лиляна Павлова за висок пост в Европейската инвестиционна банка. 

Това е леко смущаващо и ще обясним защо. 

Г-жа Павлова за твърде кратко време премина през какви ли не позиции. След като напусна регионалното министерство заедно с целия втори кабинет на Борисов, Павлова беше кандидат-депутат, евроминистър, депутат и член на Социалната комисия в НС, евроизбраница на второ класиране, кандидат-банкер. Същевременно оглавява и Китайското хъбче - онзи далекопровод, по който текат европейски ценности срещу китайски инвестиционни юани - структура, създадена по време на европредседателството, когато се проведоха и първите срещи "16 + 1" (страните от Югоизточна Европа + Китай). 

Оня ден скандираше лозунги за европейщина и обединение с Александър Йорданов, днес я засилват към банката, утре ще я пратят да бори глада в Африка - и тя ще приеме "новото предизвикателство" със същия декларативен ентусиазъм и вътрешно безразличие.

Всичко може, за всичко става - ще си каже някой. 

Друг обаче ще заподозре в това многопосочно поведение липса на собствена воля и собствен път на развитие. 

По-горе казахме за вътрешното безразличие - позволяваме си да говорим за вътрешния свят на тази жена заради някои видими неща. 

Тя еднакво убедително съобщава, че не е член на ГЕРБ и е от гражданската квота, както на следващия ден ще ви говори за "силния отбор на ГЕРБ, с който показахме, че сме единни". Еднакво отдадено работи за подписването на Истанбулската конвенция, както и за оттеглянето ѝ, за да се съобразим с настроенията на гражданите (вместо да ги помолим да не вярват на небивалици). Както добре се бори с фалшивите новини, толкова тактично умее и да не възрази, когато ѝ задават фалшив въпрос. Как тогава да повярваме, че защитава свои позиции? 

***

Но ние нямаме право да я упрекваме, защото тия тълкувания по-горе са повърхностни и ги изложихме като увод към същинската теза.

Лекотата, с която г-жа Павлова се прехвърля от една писта на друга, не е белег за лекомислие. 

Енергичността, с която работи там, където я тласне необходимостта, не е точно признак, че изпълнява чужда воля. 

Тази чужда воля очевидно е волята на Бойко Борисов, който има навика да мести хората като пешки и най-много харесва изпълнителните фигури. Но г-н Борисов - това сме го говорили и друг път - е самата квинтесенция на българина и българското. Следователно заповедите на г-н Борисов са желанията на България. А желанието на народа е закон! 

Ако разпорежданията на г-н Борисов са хаотични - това е заради хаоса в общественото съзнание на България. 

Ако настроенията на Борисов се сменят, а мисълта му криволичи - това са характеристики на българския народ, с които Лиляна Павлова като негова подчинена се съобразява. 

Ако прибавим и някои лични характеристики на г-жа Павлова - широко сърце, чувствителна талия и мек характер, - всичко това води до отказ от налагане на личната воля; тя е изпълнител. Отстрани може да изглежда като слабохарактерност, а всъщност е нещо като брахмачария - отказ от личното в полза на обществото.
Брахмачарията принципно значи друго, но тук даваме по-широко тълкуване, за да не сме тесногръди! 

Все пак цялата тази дописка тръгва от едно изпреварване с гърди!