Планът ми: моля Каракачанов да ми услужи с пушка да гръмна комшията, че паркира на моето място на детската площадка пред блока, и като ми откаже, изненадващо казвам: "Тогава дайте 5 лева назаем!", и той объркан няма начин да не бръкне в мешката с пари.
А пред военното министерство, какъв късмет, тъкмо той! Поне на него ми заприлича мъжът с бивша бяла, а вече само престилка, който седеше на сандък от патрони до входа и белеше лук.
- Готвим ли, готвим ли! - казах строевашки.
Той подсмръкна подозрително:
- Това са секретни неща.
- Обаче бюджетът ви е рекорден!
- И това е секретно!
- Премиерът го каза! - размахах пръст. - И вие веднага си угаждате!
Затърсих край вратата на министерството звънците:
- Я да питам аз най-важния генерал за това ли ви дават пари!
- Ще питаш друг път! - озъби се той. - Изнесоха се!
- Къде?
Готвачът застана нащрек:
- Ама ти много питаш! Да не си нещо близък с врага?
- Никога! - обидих се.
Той се поотпусна, но си мърмореше:
- Военно министерство е това, тука е тайна до тайна! - Обеленият лук цопна в кофата с вода. - Добре де, ще ти кажа! Ама между нас да си остане!
- То е ясно! - клекнах до него.
Готвачът се озърна, прошепна:
- Обидиха се.
- Кои?!
- Колегите от министерството. Военните.
- Защо? Врагът ли нещо им каза?
- Не, заради пари. Ама не може така! С трици маймуни да ловиш! И врагове да громиш! Това военен бюджет ли е?!
- Нали даже в НАТО нямат такъв - вметнах многозначително.
- Абе НАТО! С тези пари човек две-три бомби да си купи, нещо там шепа патрони и свършват!
Настъпи моментът за "разделяй и владей".
- А в полицията проблемите ги решиха, нали! - казах.
- Така ли?! - трепна готвачът.
- Дали са им 14 милиона за капиталови разходи. Капиталисти с пагони!
Готвачът се замисли, после поклати глава:
- Те хранят полицейски кучета и на коне съм ги виждал! Това са кокали, сено!
- Колко пък да струва едно сено?! - възкликнах. - Вие самолети купувате, пък не се оплаквате!
Готвачът взе следващата глава лук, а аз реших да сменя изненадващо темата:
- Защо се е натрупал толкова лук за белене?
Той ме изгледа:
- Ще ти кажа, защото явно си добър човек - само ти се спря да видиш жив ли съм, вода пил ли съм!
Подсмръкнах милозливо, което с толкова лук наоколо не бе никак трудно:
- Пил ли си вода, приятелю?
- Пих от кофата с обеления лук... - той извъртя очи към небето. - Поминувам някак...
- Та за какво си тук? - върнах го на жестоката земя.
- Заради новата военна доктрина! - отново сниши глас той. - Тя гласи: "Закуската изяж сам, обеда раздели с приятели, вечерята дай на врага си!". И ме спешиха, та като дойде враг, да има вечеря за него!
- И какво ще хапне той?
- Попска яхния!
В този момент цялата схема ми стана ясна:
- Попска яхния не се прави с кромид, а с арпаджик! - изкрещях. - Шпионин!
- Обиждаш ме! - подскочи онзи и хукна през градината пред министерството.
Гоних го почти минута, пък се върнах да прибера лука като военна плячка. Къде ти! Докато аз защитавах националните интереси, от министерството излязъл готвач с генералски пагони на престилката, огледал се, пък прибрал не само кофата с обеления лук, но и чувала! Така ми каза незрящият просяк от ъгъла и добави, че на Каракачанов му заприличал.
В това време готвачът се върна.
- Ти що стряскаш хората на дълга, бе! - викна ми отдалеч. - В условията на съвременната война попска яхния може и с кромид! Развива се военната наука!
- А ти що бягаш! - викнах му аз.
- Не съм от вчера по министерствата! И все ни хулите, недоволствате!
- Дай тогава 5 лева назаем! - казах изненадващо.
Не ми даде, сигурно защото само приличаше на Каракачанов.