Факт - веднага личи дали един мъж е тръгнал към библиотеката или търси проститутка. Затова сме дваж по-сигурни, че жената, надвесила се към отворения прозорец на колата, разкривайки удобна гледка към рехавите си гърди, не е библиотекарка.
- Колко? - прозвуча стандартен въпрос.
- Петдесетачка - анонсира нагло тя.
След кратък, но напрегнат пазарлък, който благопристойно ще прескочим, котировката на съответните услуги се закова на десетачка и проститутката седна до шофьора. Той трескаво понечи да смъкне назад седалката, но тя го спря с категоричен жест:
- Стой да ти пусна касов бон!
Мераклията замръзна като бронзов жребец и само устата му промълвиха:
- А?!
- Има внезапни проверки от НАП! - с досада поясни тя, докато бъркаше в чантичката си. - Не издадеш ли касова бележка, ще те емнат като тираджия блондинка!
Жрицата на платената любов си сложи кокетни очила, извади миниатюрен касов апарат и ловко натрака това-онова по клавишите му, след което уредът избълва касова бележка. Тя погледна нервно мърдащия мъж:
- Фактура искаш ли?
Онзи сякаш оживя:
- Искам [ЦЕНЗУРИРАНО]!!!
- Ще я имаш, сладурче, но първо кажи за фактурата! Каква фактура искаш - обикновена или за фирма?
- Каквато ще да е, ама по-бързо, че изгорях! - изблея онзи.
- Ей сега, миличък, само да опаткам фактурата! Ще ти напиша фирмена, та да ти върнат ДДС-то, щот си много симпатичен!
Той протегна възбудени ръце:
- Кат съм симпатичен, давай да почваме, пък фактурата после!
Тя го перна закачливо по пръстите с химикалката:
- А, не, аз не съм такова момиче! Секс само след документооборота! Име, презиме, фамилия?
Клиентът спихна като козунака на някоя повлекана:
- Това пък защо?!
- Данъчните го искат - търпеливо обясни жената. - Всичко се попълва: име, адрес, ЕГН, вид на услугата... А, да - абе ти каква точно услуга ще искаш? От Националния класификатор на услугите са много строги.
Мераклията се оживи:
- Как каква?! Секс искам, животински секс!
И пак налетя, и съответно пак бе спрян:
- С цвилене или без цвилене?
- И това ли искат да знаят данъчните?! - зяпна той.
Тя въздъхна:
- Те всичко искат да знаят. Да не се излагат, като изтече информация.
- Аман, бе!...
- Спокойно, печена съм, ще го оформя според наредбата! Я най-добре си дай личната карта да препиша каквото трябва! Давай, давай!...
Той й я даде и някак си се затвори в себе си, което не й повлия ни най-малко:
- Животинска страст може, обаче ще пиша, че е без цвилене, щото иначе данъчните ще го минат като джамбазлък и ще трябва да приложим атестат от ветеринарномедицинския контрол, а там сега е лудница, като те видят такъв, ще решат, че си чумав и върви се обяснявай...
Докато бърбореше така, мадамата ловко попълни фактурата, сравни още веднъж написаното с личната карта на мъжа, извади от чантичката си кръгъл печат, който дъхна по начин, който от съображения за обществения морал няма да описваме, и го удари на фактурата. Сетне я откъсна и му я подаде:
- Това е, готин, можем да почваме!
Той объркано въртеше в ръце листчето:
- Ами... Меракът ми мина.
- Свършил си, значи?
- И така може да се каже.
- Чао тогава! - Тя слезе, но преди да си тръгне, го погледна през отворения прозорец. - И ако пак ти се прииска нещо по-така, потърси ме!
- А не! - дръпна се той. - Пак да бия път до Околовръстното! Следващият път направо в НАП ще ида!
И подкара с мръсна газ.