От Кресна тръгнахме със стар джип, но последните петстотин метра през гората изминахме пеша, пребягвайки от дърво до дърво и с много ослушване. Накрая ятакът бай Манол ме накара да клекнем в олисял зимен храсталак и изквака удивително реалистично. Миг по-късно отсреща се обади бухал.
- Той е! - прошепна моят водач и подвикна предпазливо. - Парола!
- Баластра! - се чу в мрака.
- Къртач! - отговори бай Манол.
Изправихме се. Нетърпеливо се вглеждах в тъмното. И се появи той - с мустаци, хубавец, ако сте гледали Георги Георгиев-Гец в "Осмият", знаете за какво иде реч! Поколебах се какво да кажа, но нелегалният ме изпревари:
- Здравейте! - За миг очите му ме сканираха от главата до петите, сетне се насочиха към водача ми. - Какво ни носиш, бай Маноле?
- Живо-здраво, Бригадире!
Така го наричаха всички - Бригадира, а как бе истинското му име, никой не знаеше.
- Ето, масълце за сондажната машина, канапец и колчета за трасирането! - поразтвори торбата Манол.
Бригадира я взе, метна на гърба си.
- Благодаря! Точно от това имаме нужда в бригадата! - Острите му, леко насмешливи очи отново се впиха в мен. - Е, оказа се, че обходът на дефилето не го строят духове!
Засмяхме се и сковаността ми падна като нощница.
- Но защо тайно?! - попитах.
Той стана сериозен, дори помрачня:
- Много врагове има у нас делото на магистралното строителство! Кой ли не слага прът в колелото му! Затова се наложи да бъде създадена Първа нелегална строителна бригада! "Магистрала или смърт!" С тези думи на уста подкарваме булдозерите под прикритието на мрака!
- Обществените поръчки ли са главният враг на вашето дело?
- Да бяха само те... Опитват се да ни стегнат като в обръч! Шпионират ни със сателити, насъскват срещу нас медиите! Добре, че са вестници като вашия, та народът може да разбере каква е истината!
- И каква е тя, Бригадире? - зададох законния въпрос.
Той явно дълго бе мислил за това, сигурно безброй нощи са спорили до прегракване с колегите, не едно и две следствени дела на класиците на сивата икономика са били изучени в тесния строителен фургон, защото отговори веднага уверено:
- Истината е една и ние не можем да я пренебрегваме до безкрай! Магистрали не се строят с търгове! Работа се иска, работа и пак работа!
- Както се разбира от време на време, проблемът с търговете сякаш вече е решен? - отбелязах.
- Де да беше! - избухна той. - Опитват се нашите нелегални съратници в столицата, но тиранията е все още дяволски силна! Искали били прозрачност! Абе гледайте си риалититата и не се бъркайте там, където не разбирате! А постройте ми магистрала с прозрачност! Ще построите друг път! Искат се изкопни работи, искат се баластра, асфалт, а другото са празни приказки и...
Тук той каза една сурова дума, която ще премълча. Не го винете за грубия език, хора! Не е от лесен живот! Понеже суров е делникът на тези хора и езикът им грапавичък е!
- ...Варвари! - завърши Бригадира и развълнувано разкопча яката си. - Дедите ни ако го правеха с търгове!... Я си представете как Аспарух прави търг къде да бъде България! Сега можехме да сме в някоя пустиня, където с трън да влачиш, няма какво да закачиш! Никакви търгове! Тук ще бъде България!
- Не се ядосвай, Бригадире, молим ти се! - обади се стреснато бай Манол. - Пази си сърцето!
Нелегалният го погледна поуспокоен:
- Не се прави без сърце тази работа, приятелю! Огън се иска в нея и риск! А когато построим всички възможни магистрали... Ех, тогава!...
Бригадира тръсна глава, стисна крепко ръката ми, понамести окачения в кожен кобур на колана му акумулаторен винтоверт и с лека стъпка изчезна в тъмното.
