Българската държава се кани да пакетира още едно човешко същество, да го върже с панделка и да го поднесе на Реджеп Ердоган и неговия хуманен режим. 

В затворите на Ердоган, както е казал поетът - не потупват по рамото. Потупват, ама силно и не само по рамото. Писахме много пъти за "спасяването на българските гюленисти". То е като спасяването на българските евреи, само дето не са евреи и не ги спасяваме, а ги даваме на Ердоган. Сега се каним да предадем на Турция човек, който дори не е гюленист, ами в края на миналия век симпатизирал на ПКК, която по турските закони е терористична организация. След това човекът живял в Германия, където получил паспорт и политическо убежище, пътувал из Европа без никакви проблеми, но миналия уикенд кацнал във Варна да ходи на почивка. А тук явно не е като в другите европейски държави - първо го арестуват, после го пускат под домашен арест и чакат съдът да се произнесе. Макар че за един от първите гюленисти, които сервирахме на Ердоган, съдът се беше произнесъл, че не подлежи на екстрадиция, защото не е нарушил българските закони, а в Турция съществува реална опасност да бъде изтезаван. Съдът може и да се е произнесъл, ама човека си го събраха от улицата и го закараха на границата: заповядай, Тайпи!

Това е политиката на башбаканина Бойко Борисов - той ходи при Тайпи, записва си в тефтерчето и после отлита като голям бял гълъб да запознава Европа с претенциите на Ердоган. Ако Ердоган си поиска някого, нашата полиция го бута в камионетката и го закарва на турската граница, откъдето си го поемат компетентните инквизитори на Ердоган. За благодарност Ердоган удържа бежанците, които в Турция вече наброяват милиони, а междувременно се и размножават. Успоредно с това от време на време се хвалим, че границата и Великата българска ограда са толкова изрядни, че всеки ден хващаме по 100-150 нелегални мигранти, при което свинските медии надуват вувузелите: "Спипаха нам-колко-си мигранти". Сиреч мигрантски натиск няма - защото Тайпи и Боци са си близки като дупе и гащи и са се разбрали; но мигранти по границата пипаме стотици! 

Разбира се, такива дребни противоречия не правят никому впечатление, това си е в реда на нещата, политиката е изкуство на убедителната лъжа и щом имаме за главатар на държавата такъв изкусен майстор на алтернативната правда, трябва да сме доволни. 

А политиката на българо-турски обмен може да се разшири в още сфери. 

Примерно - и Борисов като всеки голям държавник си има в държавата неприятни хора, които го ядосват и разконцентрират, клатят стабилността, мотаят му се в краката и чупят спиците в колелото на историята. Борисов като демократ не може да ги репресира лично, ала може да се уговаря с Ердоган. 

Да речем - не харесва някой бизнесмен или пък харесва бизнеса му. Вместо Иван Гешев да прави смехотворни акции, направо се обажда Ердоган и казва: тоя нарушава МОЙТЕ закони, я ми го пратете! 

Бизнесменът - със свински опашки на ръцете, с панделка на патето - и на границата. Журналисти, карикатуристи, концептуалисти - и те на границата (докато я има); все някой е писал и рисувал неприятни неща и за Ердоган. Борисов ще му ги доставя не защото е лично засегнат, а за да не клатим стабилността и да не мътим бежанския поток. И пак ще вика - а, не знам, нямам нищо общо, той Тайпи си ги поиска, не искам и да ги знам, фалшиви новини като за гръцкия остров не ми се слушат! Имам ли гръцки остров? Нямам, значи и това е фейк! 

Щом за кюрди и гюленисти може - значи и за другите може! 

С оставки вече никого не можеш да дисциплинираш - при Борисов оставките са "тука има, тука нема". Къде по-мобилизиращо действа: внимавай в картинката, че Ердоган пита за тебе! 

За да има мир - всички към Диарбекир!