Министър Данаил Кирилов се обиди на автор-сатирик, че витиевато го нарекъл "глупав". Авторът е Тони Филипов, д-р. Популярен автор, един го харесва, друг не, всеки с разбиранията си.
Тук няма как да цитираме всичко, на което се е обидил министърът, но в общи линии става въпрос за една живописна метафора, която дори не е от текста на д-р Филипов - станала е една верига цитираният тип "развален телефон". Конкретно Данаил Кирилов не е съгласен, че мъдростите му са като "шкембе чорба - колкото по-дълбоко гребеш с черпака, толкова повече карантия излиза. Наслада за всеки мисловен махмурлук".
Без повече подробности - става ясно на какво интелектуално предизвикателство отговаря министър Кирилов.
Но как отговаря той?
По най-умният начин - тръгва да доказва, че не е глупав. За доказателство показва колко дълбоко е оскърбен, но няма да съди! Защо неглупав човек се засяга от това, че някой го нарекъл глупав? Не му ли стига собственото усещане за умност?
Ние не смятаме министър Кирилов за "глупав" - тука дори сме писали по тоя въпрос, а и бившите му колеги от БСП твърдят, че "му сече главата" (има един портрет във в. "Труд").
Но защо така видимо и неприкрито се умопомрачава от оценката на един хуморист? Тук наистина има някаква слабост - може да не е точно умствена, може да е слабост на характера. В тази посока можем да търсим и причините за партийното му номадство - едва ли е само от алчност, едва ли е от глупост, но за какво така си сменя партиите този човек?
Ще продължим темата друг път, че е странична, а сега да видим как защитава мозъчната си функционалност министърът.
Отговорът на министър Кирилов е пропит от оскърбена интелектуална гордост. Той научил със закъснение за обидното писание, един приятел му го показал и настоявал Кирилов да се защити. И Кирилов се защитава, ето как:
"(...) Аз няма да се защитавам! Тези не са ми равни, защото нямат достойнство и чест! Те не калят мен, калят собствените си противни и алчни мутри. Ще чакам мъдрото действие на Провидението!
Няма да ги съдя за обезщетение, нито за обида и клевета! Няма да диря парите им или да искам да им се приложи наказание .... те искат Вашето възхищение, нека да им дадем ПРЕЗРЕНИЕ !
(...) Няма да разоръжавам тяхното озлобление, нека се опиянят достатъчно и добре от него. А като им дойде махмурлукът, да не посягат към шкембе чорбата, защото ще се окажат с измамни очаквания и желания за черпака и за карантията."
Най-хитрото решение на Кирилов е да влезе в диалектиката и асоциативната верига на оскърбителя си - шкембе, махмурлук, карантия, интелект!
Аналогии. На Радан Кънев кафявите медии му извадиха някакви "позорни факти" - че бил гей, известен с еди-какъв си прякор. Радан Кънев тръгна да се обяснява, че не бил гей и оттогава е лют политически противник на всичко, което може да го доближи до това страшно амплоа. И кафявите победиха. А всъщност позорно е не дали си, или не си гей, позорно е това да се ползва за компромат.
Подобна е реакцията на Борисов срещу вестник "Сега" - той не се интересува от тоя вестник, но го следи! "Те, вика, ме окарикатуряват, но да знаят, че ги наблюдавам, не че ме интересува".
Като не те интересува, защо сам се издаваш къде те сърби?
