Временните неща у нас са за постоянно.

Повече от седем месеца хората в Карловско живеят в непрекъснато бедствие. Инфраструктурата е възстановена в съвсем малка степен, постоянно възникват нови проблеми. Хората живеят с усещането, че са изоставени, а единствената помощ досега са получили от доброволците. Твърдят, че всичко по възстановяването се случва мудно, насила, едва… И ако не правят протести или няма медиен натиск, въобще няма да се случи. 

От своя страна община Карлово, към която са насочени основните критики, твърди, че дейностите се бавят поради нужните срокове за обществени поръчки и липсата на достатъчно финансиране. Сблъскващите се гледни точки се пресичат в… трудното битово ежедневие. Защото е факт, че бедствието за хората просто не е свършило. В действията на общината те виждат и подигравка, и неглижиране на опасността, че бедствието може да се повтори