Може би най-прочутият пътешественик е Марко Поло (1254-1324). Италианецът напуска родния си град Венеция едва 17-годишен и в продължение на 24 години странства, като достига до Китай, Индия и днешните Виетнам, Индонезия, Мианмар и Шри Ланка.

Но има един приключенец, който е изминал в пъти повече километри и е обиколил много повече места по света, при това почти по същото време. Това е арабинът Ибн Батута, който обикаля различни страни в продължение на 30 години и изминава над 120 000 км - значително постижение дори и за днешните мобилни времена. Арабинът е описал изключително подробно, но и увлекателно своите приключения в книгата Rihla („Пътешествие“).

-----------------

Абу Абдалах Мохамед ибн Абдалах ал-Лавати ат-Танджи ибн Батута е роден преди точно 718 години - на 24 февруари 1304 г., в Танжер (Мароко) в семейството на уважавания берберски шейх Абдула ал-Лавати. За детските му години не е известно много. Знае се, че е учил в ислямско училище (медресе), а след това баща му, който е бил кадия (съдия) на Танжер, е искал синът му да го наследи на поста.

Но преди това Ибн Батута трябва да изпълни мюсюлманския си дълг и да направи хадж (поклонничество) в свещения град Мека. Тръгва на 14 юни 1325 г. и по пътя към днешна Саудитска Арабия се придвижва по крайбрежието на Северна Африка, като се присъединява към различни кервани. Минава през Тунис, където остава два месеца, и в град Сфакс намира първата си съпруга.

Пътешествието продължава през Александрия, Кайро (тогава столица на Мамелюкския султанат), Йерусалим и Дамаск. Така година по-късно Ибн Батута най-сетне се озовава в Мека, след което посещава Басра и Багдад. Връща се в Мека и там става кадия, но сърцето му вече все повече го тегли към пътешествията.

През 1330 г. Ибн Батута се качва на кораб и през Червено море стига в Аден, в раздирания от гражданска война Йемен. От там наема лодка, която го откарва в Сомалия, където обикаля почти цялата страна, и се спира в Могадишу - тогава важен град за берберите, управляван от султана на Сомалия. После се отправя към Момбаса (в днешна Кения) и по бреговата линия се озовава в островния град Килва (сега в Танзания) - тогава важен център на търговията със злато.

За да се завърне в Мека, Ибн Батута плава около Южна Арабия, навлиза в Персийския залив, а после пресича Арабския полуостров. Но пак не остава много - още на следващата 1332 г. той се отправя към Рум (арабското име на Мала Азия) и там посещава Анталия, Ладик, Коня, Сивас, Кайзери и Бирги. А в края на 1333 г. се оказва в черноморското пристанище Синоп.

Любознателността на Ибн Батута го кара да продължи из региона. На гръцки кораб отплава за Кафа (сега Феодосия в Крим) и от там - към Солхат, Азов и Кавказ. На 6 май 1334 г. арабинът пристига в двора на Узбек - хана на Златната орда, където е посрещнат с почести.

Като част от ханската свита отива и прекарва три седмици и в Болгар, столицата на Волжка България (сега в Татарстан, Русия). По същия начин посещава и Хаджи Тархан (сега Астрахан), а след това за месец е и в Константинопол, съпровождайки ханската съпруга Баялунхатун (тя е дъщеря на византийския император Андроник III).

След завръщането си при Златната орда Ибн Батута се насочва към Централна Азия. Там пътува до големи търговски центрове като Кенеургенч (Гургандж), Самарканд и Бухара (по пътя между Самарканд и Бухара е посрещнат в двора на чатагайския хан Тармаширин).

Пътят на арабския пътешественик продължава през Хорасан и Афганистан - до султанство Делхи, където постъпва на служба при султан Мохамед Тоглак. В Индия той остава цели 8 години, като пак е кадия, но след това става и факир.

А на 22 юли 1342 г. потегля за Китай на дипломатическа мисия. Това пътуване е свързано с доста премеждия - групата е нападната от разбойници, Ибн Батута е ограбен и изостава, като за малко не намира смъртта си, но след 10 дни успява да настигне своите спътници. Така всички продължават към Камбей в държавата Гуджарат, а от там - към Кожикод (там два века по-късно пристига португалецът Васко да Гама при пътуването си до Индия). В Коджикод обаче единият от корабите на експедицията потъва край брега след буря, а другият отпътува, докато Ибн Батута се моли в джамията.

Страхувайки се да се върне в Делхи с празни ръце, арабинът остава известно време в Южна Индия под протекцията на Джамал ад Дин - владетел на султаната Навая край река Шаравати на Арабско море. Там обаче избухва въстание и това принуждава Ибн Батута да напусне Индия.

Отива в Малдивите, където остава 9 месеца и помага с юридическите си знания на населението, което наскоро е преминало от будизъм към ислям. В маршрута му следва пристанището Кантон (сега Гуанджоу), а след това - през Малайзия, Бенгалия и Индия, Ибн Батута се връща в Мароко през 1349 г. - 18 години след като е тръгнал на хадж.

Но и в родния Танжер не издържа дълго и се отправя към Ал Андалус (Андалусия), област, все още контролирана от маврите. По това време испанският крал Алфонсо XI Справедливия се подготвя да атакува Гибралтар и Ибн Батута се присъединява към мюсюлманите, отправили се да помагат за защитата на това важно пристанище. Но докато арабите пътуват, крал Алфонсо умира от чума и нападението над Гибралтар се отлага. Но пък Ибн Батута се възползва и пътува до забележителностите на Валенсия и Гранада.

Пак се прибира в Мароко и решава най-сетне да обиколи родната си страна. След тази обиколка се връща в Танжер и веднага започва да планира ново пътешествие. Тръгва на юг в Африка - за Мали, през пустинята Сахара, като се присъединява към камилски керван. Така се предпазва от разбойниците и стига до целта си. Озовал се в Мали, поема за река Нигер. Така се озовава в богатия град Тимбукту и е приет от манса (цар) Муса.

През януари 1354 г. Ибн Батута се завръща в Мароко и се установява във Фес. Там по заповед на маринидския султан Абу Инан започва да диктува спомените за пътешествията си на учения от Гранада Мохамед ибн Джузай. Книгата Rihla е завършена почти две години по-късно - през декември 1355-а. Описанията в нея са изключително подробни и тя дава много сведения за държавите отпреди 7 века. За първи път е частично преведена в Европа на латински език през 1818 г., през 1829 г. излиза и на английски.

За последните години на Ибн Батута не е известно много. Знае се, че става съдия във Фес и умира през 1368 или1369 г. А в историята остава като един от най-големите пътешественици на всички времена.