Банкетна зала, пълна с добре запазени фрески, изобразяващи герои, вдъхновени от Троянската война, беше открита сред руините на Помпей, пише ''Гардиън''. Според археолози, това е едно от най-удивителните открития, правени някога в археологическия обект в Южна Италия.
Дългата 15 метра и широка шест метра стая е открита в резиденция на ''Виа ди Нола'', най-дългият път на древен Помпей.
''Черната стая'', наречена така заради цвета на стените ѝ, които вероятно са били предназначени да замаскират саждите от горящи маслени лампи, е била ''изискана обстановка за забавление по време на празнични събирания'', казаха археолози. Стените на стаята са украсени с произведения на изкуството, изобразяващи митични гръцки герои, включително изображение на Елена от Троя, която среща Парис за първи път. Фреската включва куче и гръцки надпис, който гласи ''Александрос'' (другото име на Парис, което той носи първоначално, и най-вече след завръщането си в Троя - бел. ред.).
Друга фреска изобразява гръцкия бог Аполон, ухажващ жрицата Касандра. В усилията си да я съблазни, Аполон ѝ дава силата да предвижда бъдещето, но когато тя го отхвърля, той я проклина, така че никой да не повярва на нейните предсказания. В резултат на това тя не успява да осуети трагичните събития на битка, която е пророкувала.
Габриел Цухтригел, директор на археологическия парк на Помпей, казва, че митологичните фигури са имали функцията да забавляват гостите и да предоставят теми за разговор по време на празници. ''Митологичните двойки дават идеи за разговори за миналото и живота, но само привидно. В действителност те се отнасят до връзката между индивида и съдбата: Касандра, която може да види бъдещето, но никой не ѝ вярва; Аполон, който застава на страната на троянците срещу гръцките нашественици, но тъй като е бог, не може да осигури победа; Елена и Парис които, въпреки ''политически некоректната'' си любовна връзка, са причината за войната или може би просто претекст'', казва Цухтригел. ''Хората са се събирали да вечерят след залез слънце; мъждукащата светлина на лампите карала изображенията да изглеждат живи, особено след няколко чаши добро кампанско вино'', казва диекторът на археологическия парк.
Произведенията на изкуството са датирани между XV в. пр. н. е. и 40-50 г. сл. Хр. ''Винаги е трудно да се прецени качеството, но това, което виждаме, е висока степен на грижа за детайлите, изражението и сенките'', казва Зухтригел. Сложният мозаечен под на стаята пък съдържа повече от милион малки бели плочки.
