На 15 юни 90-годишен юбилей отпразнува една от най-обичаните български актриси от XX век - Гинка Станчева. В чест на юбилея тя бе удостоена с наградата "Златно перо", която от нейно име прие единствената й дъщеря Ермелина Пейчева. Но малцина знаят, че Гинка не е изоставила киното и днес - тя изигра майката на Владимир Пенев в "Рая на Данте", нов български игрален филм, който се появи по екраните в края на 2021 г.

Изиграла десетки театрални роли на сцените на Благоевградския и Младежкия театър, а по-късно и в частния Театър "Барбуков", тя остава в паметта на няколко поколения български зрители най-вече с ролите си на големия и малкия екран. Незабравими остават партньорствата й с Апостол Карамитев в "Любимец 13" и "Специалист по всичко". Зрителите жадно търсят снимките им по вестникарските будки, където се чува "Една Гинка и един Апостол, моля!". 

Играе и в "Ребро Адамово" заедно със своята приятелка и връстничка Емилия Радева, "Точка първа", "Дом на две улици", "Един снимачен ден", както и в първия български тв сериал "Семейство Калинкови" и в "На всеки километър"... В по-ново време се снима в "Бай Ганьо" и "Бай Ганьо тръгва по Европа" и българо-италианската копродукция "Асистентът".

Но звездният миг на Гинка остава онази пролет на 1957 година, когато тя

стъпва на червения килим в Кан

с филма на Захари Жандов "Земя". Много често в медиите се тиражира, включително и от самата актриса в нейните интервюта, че екранизацията по Елин Пелин е първото българско участие в Кан. Това не е вярно; може би е било първото с делегация от творческия екип. Защото година по-рано, през 1956 г., в основния конкурс на фестивала е включен "Точка първа" на Боян Дановски - първият цветен български филм, при това Гинка Станчева играе и в него... Той е в престижното състезание заедно с филмите на Луи Мал и Жак-Ив Кусто (голямата награда), Ингмар Бергман, Акира Куросава, Алфред Хичкок, Виторио де Сика... Още година по-рано пък Апостол Карамитев, Петко Карлуковски, Николай Масалитинов и Константин Кисимов са с роли в българо-съветския исторически епос "Героите на Шипка", за който руснакът Сергей Василиев печели в Кан приза за режисура. Но да речем, че в годините на Студена война съвсем не е имало откъде младата актриса да знае тези неща. За нея поначало поканата на Лазурния бряг идва като гръм от ясно небе. По това време тя е в трупата на Благоевградския театър и

новината я заварва в Якоруда,

където е на турне с "Ромео и Жулиета". 

"Влезе Давчев, директорът на театъра, спомня си тя. - И казва: "Имам една хубава и една лоша новина. С коя да започна?" "Дайте хубавата новина, пък после лошата..." "Една наша колежка трябва да замине на фестивала в Кан. Лошата новина е, че тя не може да замине, ние сме на турне, играем "Ромео и Жулиета". Разбира се, намерена е друга Жулиета, и още на следващата сутрин съпругът на Гинка, Пейчо Пейчев, я качва на мотора си "Ява" и я откарва в София, откъдето тръгва нейният път към голямата сцена. 

Тъй като младата актриса няма официална рокля, съпругата на режисьора Захари Жандов, която работи в Археологическия музей, й предлага да облече национална носия. Тя й дава от своите старинни бижута, а костюм вземат от реквизита на ансамбъл "Филип Кутев". И наистина, българската актриса е аплодирана наравно с най-големите звезди на европейското и световното кино. "Нещо невиждано, нещо мечтано", разнежва се и днес Гинка. 

В хотел "Мартинес" в съседната стая били настанени Федерико Фелини и Джулиета Мазина, и всяка сутрин се поздравявали с "бонжур" по коридора. Бриджит Бардо, Лиз Тейлър, Марина Влади, Григорий Чухрай са сред звездите, които блестят на фестивала по същото време. Председател на журито в Кан тази година е големият френски писател Андре Мороа. Той аплодира дълго след премиерата на "Земя", а после се приближава до българската актриса и й казва: "Никога няма да забравя прекрасните, огромни очи на вашата Цвета!".

Веднага след "Земя" започва нейната серия

екранни партньорства с незабравимия Апостол Карамитев,

които карат публиката из цяла България да ги мислят за романтична двойка. "Аз бях първа година в Благоевградския театър, съпругът ми беше вече там. Когато отидох на пробни снимки, бях си глътнала езика, защото обожавах Апостол Карамитев", спомня си актрисата в интервю пред "Сега". "След това се заредиха "Специалист по всичко", "Любимец 13". Когато бях в Благоевградския театър и обикаляхме този прекрасен Пирински край, отидохме в Петрич, а аз отидох на баня. И касиерката ми казва: "Ама вие с Апостол, нали?..." "Е, какво с Апостол- отговарям аз. - Ние сме прекрасни колеги, приятели." Хората сигурно са си мислили за нас като за двойка, защото играехме любовни роли!"

Голямата любов на Гинка обаче е нейният колега Пейчо Пейчев, любовта към когото играе важна роля в пътя към сцената и екрана. Двамата се запознават във Велинград, докато бъдещата актриса е още ученичка. Той вече е завършил гимназия и кандидатства във ВИТИЗ. Малко по-късно е приета и Гинка - в актьорския клас на проф. Стефан Сърчаджиев заедно с Татяна Лолова, Никола Анастасов, Григор Вачков, Хиндо Касимов, Ицко Финци. Двамата с Пейчо се женят, когато е още третокурсничка. Първата роля на екрана - в едночасовата тв новела “Празник”, идва по същото време.

"Мечтата ми да стана артистка беше от детските години. Живеехме в "Надежда" и там дядо ми имаше прекрасен двор, събирах всички деца от махалата и с чаршафи, с обувките на майка ми, с воалетките се обличахме, преобличахме и правехме нашия детски театър", спомня си още актрисата. "И с паричките, които получавахме - някакви стотинки от публиката, - с нашите другарчета, които идваха, отивахме в сладкарницата и се черпехме с боза."