Quantcast
Бойко Цвятков - от На края на Вселената до Къщата с ореха | СЕГА
facebook
twitter

Уикенд

Бойко Цвятков - от На края на Вселената до Къщата с ореха

Каквото и да правиш, трябва да го правиш с душа и сърце, тогава ти се получава, споделя предприемачът
1 562
 Снимки: Личен архив
Бойко Цвятков - вървейки от големия бизнес до семейния, е добре да съхраним човешкото въпреки възходите и спадовете.

"Предприемачеството е един от начините да променяш света, но много е важно как го правиш. Ако си загубиш душата по пътя, защо изобщо си се заел с него", казва с усмивка Бойко Цвятков. Той е преминал през какви ли не перипетии в бизнеса, възходи и спадове, давал е хляб на мнозина, в трудните моменти, особено в коронакризата, остава само с няколко души, най-вече подкрепян от съпругата си. Но винаги успява да "сбори" трудностите.

Съвсем млад - на 18 г., Бойко се установява от родния Силистра в столицата. Започва да учи в Университета за архитектура и строителство. Отваря в Студентския град малък бизнес с перални, което му осигурява известна независимост. Но не му е достатъчно. "Много исках да стана предприемач, да завладея света. Работех на различни места", разказва Бойко. Така с още двама свои приятели, които впоследствие му стават и съдружници, стигат до проекта - "На края на Вселената". Първоначално отварят бар с това име, който се оказва доста успешен - предлагат вкусна храна, но и музика на живо с познати и не толкова познати изпълнители, с диджеи и пр.    

От едно заведенията "На края на Вселената" стават три. "Теглихме кредити за заведенията - потребителски по 7000 лв., защото по онова време банките не отпускаха лесно големи кредити за стартиране на бизнес. Всичко бе с голям риск. Тримата събрахме средствата и работите потръгнаха", спомня си Бойко. С втория бар "направо излетяхме". "Отивахме и към трети. Заведенията работеха денонощно почти. За 2003 г. беше много иновативен проектът", казва той. Но в един момент умората се натрупва.  

"С нощните барове нещата бяха до време. Ожених се. Постепенно баровете не бяха вече моето. Не можахме да се разберем с колегите какво да правим и си разделихме баровете на всеки по един", разказва Бойко Цвятков. Тогава тегли кредит и отваря още едно заведение - по арт, в един от големите молове в София. В него, освен изискана храна, се излагат и продават картини на популярни български художници.

 

 

Появява се поредната трудност

 

В средата на 2012 г. правителството въвежда ограниченията за пушене на закрито. Бойко обаче не се предава "без бой". "Бях вложил около 40 000 лв. в зала за пушачи, с вентилация и пр., според всички изисквания. От мола обаче ми казаха, че няма да се пуши при мен. Отговорих им - нека клиентите си пушат, ще си плащам глобите. Изкарах половин година и затворих заведението. Огромна инвестиция, която нямаше време да се върне", спомня си той. 

Така заради рестрикциите с пушенето, а и не само, затваря и "На края на Вселената" в Студентския град, в което е вложил над 300 000 лв. Сетне открива бирария, отново с музика на живо. Опитал се е да предупреди и съдружниците си, че се задават трудни години и че ако искат да избегнат големите трусове, както се е случило с него, да продадат бизнеса си. "Казах им, че ще изкарат около година, година и половина. Така и стана", разказва още той. 

В един момент Бойко се обръща към християнската вяра. Случайно присъства на литургия за Никулден преди десетина години и намира сила именно в християнската религия. "Има 10 процента в живота, които са на Господ. Ако не си даваш сметка за това, ставаш самозабравил се и самовлюбен човек", споделя вижданията си той. Един ден, докато чете "Отче наш", замесва хляб - символа на живота и на доброто. Имало е моменти, когато всеки ден е правил хляб. Било като пречистваща терапия. Сега учи и децата от енорията, в която е, да месят, да познават храната, за да живеят здравословно.

Постепенно бизнесът му се свива. Събира оборудването от ресторантите си, прави си кухня - отново в Студентския град, и започва да доставя храна. Екипът му се свива до трима души - той, съпругата му Миглена и още един мъж. По неволя, но с огромно желание, той навлиза в кулинарията, даже убедено определя себе си и като шеф готвач. "В момента сам мога да готвя за около 100 души, а някога бизнесът беше за 200 души на ден", твърди Бойко. Освен кетъринга, който предлага, той е брандирал и продуктите, които излизат от собствената му "Къщата с ореха" в софийското село Бистрица.

 

Случката с къщата чудо   

 

Историята с дома на Бойко и Миглена е почти чудо. "Търсихме я две години - доста време. Като провидение се случи. Бях на квартира със съпругата си в "Белите брези". Попитах Миглена - какво търсим. Тя ми отвърна - искам да има орех, кладенец и църква наблизо до къщата". Така започнало издирването.

Следващият месец брокер се обадил за къщата в Бистрица. Двамата отишли да я видят, но се разочаровали, защото била малка. Иначе отговаряла на изискванията на съпругата - орех, кладенец и църква. В центъра на селото. Въпреки това си тръгнали.

Къщата е била собственост на корабен капитан, бил я направил за сам човек. "След половин година пак отидохме в Бистрица да гледаме друг имот, който изобщо не отговаряше на нашите изисквания. Седим в колата с Миглена и си казваме - дай пак да видим онези хора с ореха. Докато говорим с нея, брокерът на къщата по погрешка ме набра. Наистина вярвам, че има чудеса, просто не им обръщаме внимание. Вдигнах телефона, разбрах, че е този човек. После се разбрахме и купихме къщата през 2008-а", разказва Бойко. Впоследствие разтурил по-голяма част от сградата, построил я наново, но е използвал и стари елементи, за да запази духа на 100-годишната сграда. Първият й стопанин дядо Петър е бил каменар. В градината е запазен калдъръмът, който той е правил.

Така постепенно бизнесът на Бойко се превръща в малък семеен. Миглена, която е доктор по изобразително изкуство и преподава в бистришкото училище, е и пчелар. Шеговито съпругът й и синът й я наричат "говорещата с пчели", защото веднъж, докато била в спалнята, при нея влязла пчела. Докато я пускала навън, тя излязла на терасата и видяла как пчелите се роят. Запалила се, а и имала семейна "закалка" от баща си, който навремето имал около 70 кошера в Силистренско, и започнала да отглежда пчели.

Бойко казва, че за меда и медните продукти от него помага на съпругата си, но не разбира пчелите. "Тя ги разбира, когато започнат да се роят - представлява една плазма, много, безброй насекоми. Това нещо, когато падне или тръгне нанякъде, се държи като едно - хиляди, хиляди пчели. Респектиращо е", усмихва се Бойко. Създали са и репеленти с етерични масла против ухапвания от комари, които действат много добре, особено на децата. Съставени са от местни билки - мащерка, мента, лавандула и пр.

Ореховото вино пък е мавруд, в който има орехова застройка - сладък алкохолен извлек. "Резултат от барманския ми опит", подмята Бойко Цвятков. Който се опитва да предаде на 14-годишния си син, че не печалбата е най-важното, а да вложиш душата си в начинанието и да съхраниш себе си.

Още

Депутатите разпределиха 1,2 млрд. лв. по ръба на закона

23.12.2021

ТАНЯ ПЕТРОВА

4277
Високите цени на енергията са кошмарът за бизнеса през 2022 г.

11.11.2021

ЙОАНА ПЕТРОВА

751
Сривове в системата бавят ваксинацията

21.10.2021

Обновена

4223