83-годишният Чък Уепнър е едър, 196-сантиметров мъж, с широки рамене и ръце с изпъкнали мазолести кокалчета, напомнящи за живот, прекаран в удряне. Призванието му на биткаджия е нанесло още много други следи по тялото.
"Бях кървящият. Шит съм с общо 328 шева през кариерата си. Носът ми е чупен девет пъти за 16 години. И това никога не ме е притеснявало", казва Уепнър, повдигайки рамене.
В активната му кариера е било толкова вероятно лицето му да бъде "разкрасено" на ринга, че той в крайна сметка приема прякора, даден му като обида - The Bayonne Bleeder (Кървящия Байонец, а Байон е градче край Ню Джърси, което Уепнър все още нарича свой дом).
От тази гледна точка, напълно резонно е най-известният бой в кариерата на Уепнър да бъде обагрен в червено.
"Съдия на мача ми с Мохамед Али бе Тони Перес - спомня си Кърващия техния епичен двубой от 24 март 1975 г. - След като паднах в нокаут, той ми каза: "Чък, кървиш прекалено много". Отговорих му: "Няма начин да прекратиш мача. Остави ме да го завърша". А Тони си вдигна ръката и каза: "ОК! Чък, колко пръста виждаш?" Погледнах му ръката и отвърнах: "На колко отгатвания имам право?"
И така, въпреки протестите на Уепнър и за ужас на екзалтираните 15 000 зрители в "Охайо Ричфийлд Колизеум", реферът все пак спира мача едва 19 секунди преди края на последния 15-и рунд.
След това Уепнър е зашит с 23 шева и се прибира да се възстановява вкъщи със $100 000 - едва 1/15 от премията, която взима Али. Както, впрочем, става почти винаги в кариерата му.
Като 36-годишен боксьор "на повикване" някъде от Ню Джърси, Уепнър е тотален аутсайдер (1:10) в мача с великолепния Али. Той никога преди това не е тренирал при постоянен треньор и въпреки това обърква всички очаквания с представянето си.
Кървящия Байонец не само издържа всички 15 рунда срещу шампиона и един от най-великите боксьори, но и стана едва четвъртият в историята, повалил в нокдаун Али, който само 10 месеца по-рано е унищожил Джордж Форман в боя за световната титла. 
Уепнър е едва четвъртият боксьор в историята, пратил легендарния Мохамед Али в нокдаун
А един зрител, наблюдаващ тази драма в киносалон в Лос Анджелис, е толкова вдъхновен от аутсайдера Уепнър и от свалянето на Али на пода в 9-ия рунд, че се втурва към дома си, за да нахвърля герой за новия сценарий, който му хрумва.
В онзи момент всичките му проекти са замразени и това е последен шанс да предложи нова идея. И човекът се заема да напише историята на един боксьор, изкачил се на върха след несгодите. Този човек е 29-годишният тогава Силвестър Сталоун, а филмът по този сценарий излиза на следващата 1976 г. и печели три награди "Оскар" през 1977-а. И по-важното - изстрелва в небесата кариерата на Сталоун и прави тази история една от най-известните в нашето съвремие.
А за Уепнър, човекът, чиито кръв и смелост, вдъхновиха създаването на Роки Балбоа, това е просто начало на следващата глава от живота.
-----------
Миналата есен в парка "Денис П. Колинс", на брега на Нюарк - срещу Ню Йорк, кметът на Байон произнесе реч.
"От Джърси има хора, толкова известни, че ги знаем само по малките им имена - Франк, Брус, Чък..."
Когато последното име бе произнесено в компанията на Синатра и Спрингстийн, публиката от 4000 души аплодира местния герой, когото наистина разпознава по името. А самият той, застанал до дошлите да го уважат боксови величия Лари Холмс и Джери Куни, се усмихва благо, гледайки откриването на бронзовата статуя на младия Чък.
"Всъщност съм роден в Ню Йорк - обяснява Уепнър. - Преместих се в Джърси, когато бях на 9 и половина, след като баща ми и майка ми се разделиха. Мама ни отгледа тук."
Байон е смес от докери, мафиоти и работници от петролната рафинерия, където Уепнър започва да учи занаята си. "Винаги имаше две или три банди - разказва той. - И все се стига дотам да влезеш в бандата и да победиш най-силния, за да оцелееш. Така и правех - биех се почти всяка седмица."
Но той не бил просто побойник, а и обещаващ спортист - играч в гимназиалния баскетболен отбор. Когато обаче осъзнава, че "може да се правят пари от биене на хора", се отдава на бокса.
Тригодишен престой в морската пехота
задържа за малко развитието му като боксьор - Уепнър се записва нелегално едва 15-годишен, след като гледа филма "Боен вик", убеждавайки майка си да подпише фалшивото му заявление. Но след уволнението веднага се записва за аматьорския турнир "Златни ръкавици" в Ню Йорк и едва 18-годишен проблясва на боксовия небосклон.
"Срязах тези момчета като масло. Никога не бяха виждали нещо подобно на моя стил", разказва Чък.
В "Медисън Скуеър Гардън" през 1964-та той счупва носа на местния талант Боб Пистолета и пребива здраво Джеймс Съливан, шампиона на полицейското управление, за да спечели титлата.
Веднага след това става професионалист и провежда общо 52 мача, от които печели 36. Сред противниците му са звезди като Бъстър Матис, Джордж Форман, Джо Бъгнър, Ърни Терел и Мохамед Али. Но двубоят му през 1970-а с непобедения Сони Листън е този, който го изстрелва към известност.
"Мислех, че ще го сломя набързо - казва Уепнър. - Е, не стана, защото Сони беше твърде голям и твърде жилав. Счупи ми носа, спука ми долната челюст и ми подари 71 шева. Аз все още бях прав и се биех, когато в 10-ия рунд лекарят спря боя, защото кървях прекалено обилно."
С изключение на счупените кости, всеки шев или подутина в кариерата му са лекувани единствено с лед. "И боляха много - добавя Чък. - Но се настроих за това. Почти във всеки мач си знаех, че ще ми пуснат кръв. Осем или десет шева? Нищо особено..."
Друга ключова част от арсенала му била решимостта му. "Исусе, точно така! Влизах в ринга, готов да умра - смее се Уепнър. - В интерес на истината, след мача с Листън бях в полукома и в шок. Лекарят каза на майка ми, че съм тежко пребит. И тогава наистина се замислих дали искам да продължа. Реших, че трябва да опитвам отново и отново."
И се завръща, а след две победи и три загуби, прави поредица от осем поредни успеха между 1972 и 1974 г., с което привлича вниманието на Дон Кинг. Прочутият мениджър анонсира мача срещу Али като
"Дайте шанс на бялото момче".
В златните си години тежката категория е доминирана от чернокожи и Кинг смятал, че ще привлече повече аудитория, ако противник на Али в първата защита на титлата е бял.
"Бях толкова развълнуван и за мен беше чест да съм на ринга с Мохамед Али - най-известния мъж на всички времена. Гордеех се - разказва Уепнър. - В нощта преди мача собственикът на "Колизеум" ни покани на вечеря в личната си ложа. Голяма маса, а аз съм седнал точно до Али. Седяхме няколко часа заедно, говорихме, той направи няколко фокуса. Хареса ми. Обичах Али. Станахме големи приятели."
На следващия ден обаче Чък забравя за приятелството и прави план как да победи: "Стратегията ми беше да го притискам, да го изтощя в първите 4-5 рунда, а след това може би да го притисна още в последните рундове. Така че го притисках, удрях го в тялото. Трябваше да ми присъдят 3 или 4 рунда, но съдиите... В мач с Али трябва да го нокаутираш, за да го победиш."
Зрителите реагират на тактиката на Уепнър и в залата се чуват скандирания "Чък, Чък!". Окрилен от тази подкрепа, аутсайдерът открива пролука в гарда на шампиона. В 9-ия рунд той се хвърля да я използва: навежда се под левия прав на Али и вкарва десен юмрук в тялото му, с който просва Али върху въжетата. Според ъгъла на шампиона, Уепнър е настъпил Али и той затова е залитнал.
YouTube"Сигурен съм, тогава го изпуснах - казва Чък. - Ударих го чисто и можете дори да чуете удара на повторенията. Той беше разбалансиран и аз тогава изпуснах да го довърша."
Гледайки как Али се връща към бойна стойка в неутралния ъгъл след нокдауна, Уепнър забелязва промяна: "Видях очите му, наистина го бях разгневил. Тогава вече започна да ме налага по-здраво и да ме псува."
Мохамед Али действително се нахвърля яростно и засипва с удари претендента. Окървавеният Уепнър геройски удържа, но в крайна сметка всичко приключва 19 секунди преди края на мача...
Славата, дошла след епичната загуба, и асоциациите с филма за Роки вкарва живота на Чък в нова посока. В опит да спечели още пари Дон Кинг урежда бой между Уепнър и прочутия кечист от български произход Андре Гиганта (Андре Русимов). Двубоят е подгряващ за мач на Мохамед Али на нюйоркския "Шей Стейдиъм". Андре Гиганта печели, като изхвърля извън въжетата боксьора.
Но това не е най-необичайният мач в кариерата на Уепнър. По-късно той два пъти се бие с мечката Виктор в един бар в Ню Джърси. Мечокът запокитва боксьора в другия край на ринга, след като се разгневява от поредица юмруци, които Чък вкарва в муцуната му.
Чък Уепнър поема и други "ангажименти". За да припечелва повече от работата си като разносвач на алкохол за магазина Allied Liquor, той също така "решава проблеми" на хора, на които някой дължи пари. "Да кажем, че съм правил услуги на приятели - обяснява Уепнър. - Отивах и питах хората учтиво за парите, които дължат, и понякога се налагаше да ги фрасна."
Но след оттеглянето от бокса през 1979 г. нещата тръгват надолу. Уепнър купонясва и взема твърде много кокаин, а тази комбинация му коства провал на кастинга за "Роки 2", където трябвало да играе спаринг партньор на Сталоун.
През 1985 г. е осъден на 10 години за продажба на наркотици и е пратен в затвора в Нюарк.
"Беше добре - описва престоя си той. - Където и да отидех, момчетата започваха да скандират: "Шампион, шампион!" Поздравяваха ме, питаха ме как съм, имам ли нужда от нещо. Може да се каже, че бях там с правилните хора, защото попаднах сред някои момчета от квартала. Аз ги познавах и те мен."
Тъй като доброволно води боксовия отбор на затвора, Уепнър е освободен след три години, макар и с изпитателен срок.
И тогава идва делото срещу Сталоун
През 2003 г. Уепнър започва да съди филмовата звезда за парична компенсация, задето е вдъхновител на поредицата за Роки Балбоа. Делото е уредено през 2006 г. срещу неразкрита и досега сума.
Това даде правото на Уепнър официално да твърди, че той е първообразът на боксьора от "Роки", също така да бъде заснет и филм за самия него. "Чък" (в ролята е Лив Шрайбър) излиза през 2016 г. През 2019-а пък Уепнър отново е увековечен във филм - The Brawler, където е изигран от актьора Зак Макгоуън.
И следващата стъпка е логична - статуя. Дългогодишният му приятел Брус Дилин, собственик автосервиз в Байон, е направил в преддверието на сервиза нещо като музей, посветен на боксьора. Именно там, под портретите на Кървящия Байонец, изрезки от статии и чифт състезателни шорти, изкристализира идеята за статуя на Чък.
"Преди години той ми връчваше една обществена награда и аз казах на шега: "Байон обяви днес, че ще издигне статуя на Чък Уепнър пред кметството, за да признае ролята му на истинския Роки" - спомня си Дилин. - А хората започнаха да аплодират. После започнаха да ме питат: "Вярно ли е това за статуята. Много ще е хубаво". Това беше преди 20 години и тогава ми хрумна, че е наистина отлична идея."
И Дилин започва да работи полека за осъществяването ѝ - в края на краищата статуя на Сталоун се издига на върха на стълбището на Музея на изкуствата в Сан Франциско още от 1980 г. Две десетилетия и безброй кампании за набиране на средства по-късно и на истинския Роки е оказана същата чест.
Чък Уепнър (с жълтия анцуг) се забавлява по време на откриването на статуята
"Гордеех се с факта, че поставиха статуя на Силвестър. Той я заслужава и е хубава. Имам предвид - моята е голяма, но неговата? Тя превъзхожда моята - заяви по време на откриването Чък, облечен ежедневно в жълтия си анцуг. - Чух, че струвала 350 000 долара. Тази тук струва доста по-малко, но за мен е нещо невероятно."
