За Кипиловско кале може да се каже, че е една от най-добре съхранените крепости в страната ни и същевременно една от най-слабо познатите. Причината е проста - тя не е рекламиран туристически обект, съответно инфраструктурата около нея не е развита. Това предполага, че до нея се стига след доста целенасочени усилия. За капак идва и липсата на поддръжка, заради която крепостта е оставена на волята на времето в дълбоката букова гора.
Местонахождение
Крепостта се намира на връх Хисарлъка в Котленския Балкан, на около 7 км южно от село Кипилово, което пък е на 26 км на запад от Котел. Разположена е в северните склонове на седловината "Зеленич", от която започва басейнът на река Сайганица.
За да се стигне до калето, се преминава през цялото село Кипилово (ако се пътува през Котленския проход), като на около километър след него има отклонение наляво по тесен асфалтиран път в посока към планината. Ако пък се идва от изток, то отбивката е вдясно, преди влизане в Кипилово.
По този малък път се кара около 3 км, докато се стигне до ливада с място за паркиране на автомобили. Като ориентир там има и зона за отдих. По-нататък може да се кара само с високопроходим автомобил, като пътят продължава още около 2,5 км. Пеш това разстояние се взима за около половин час. Тогава се стига и до отбивката за крепостта, по която може да се мине ходом или отново с джип. Но пък останалият път не е много - около 20-ина минути. Постепенно се навлиза в гората и се стига до входа на Кипиловското кале. На места има импровизирани указателни табели, които улесняват търсенето.
Крепостта
Това, което прави впечатление (извън липсата на официални информационни табели), е колко добре всъщност е запазена тази твърдина. Голяма част от стените все още стоят, като в голямата си част са високи около 3 м (и дебели около 2,5 м). Но на места височината достига 8-10 м. Донякъде е съхранена източната порта, а доста по-добре - западната. На стените има и две запазени потерни (малки порти). Предполага се, че те са били общо 11 на брой, като са служели и за тайни изходи при необходимост.
Самата крепост има форма на неправилен трапец, а вътрешната площ е около 8000 кв. м. Дълга е 180 метра, а максималната ширина е 59 метра. В източната част се намира 12-метров водоснабдителен кладенец.
Трябва да се отбележи, че крепостната стена следва ръба на скалните склонове, които са доста стръмни, а на места и отвесни. Кипиловското кале е достъпно всъщност само от северозапад, откъдето е и подходът. Стената е изградена от ломени камъни, част от тях дялани, споени с твърд червен хоросан.
Главната крепостна врата е порта, чийто втори етаж служи и като кула. Тя е и една от общо петте кули, разположени по ъглите. Най-важна е била тъкмо северозападната портална кула, която в момента е запазена с височина над 6 м, но е била и по-висока. Строежът на подобни кули е бил доста популярен, тъй като са били добро противодействие на обсадните машини. На портата е имало две врати - външна и вътрешна, които са били така разположени под ъгъл, че да бъде възможно по-трудно да се атакуват с таран от една позиция.
Успоредно на северната крепостна стена има помещение, за което се предполага, че е служило като коридор за войниците, като е имало караулно помещение, което е било и предвидено и за последното място за защита на калето.
Заедно с останките от крепостните стени и отбранителни съоръжения са открити и руини на древен култов център. Предположенията са, че става въпрос за раннохристиянска църква. Изводът се налага от намерените в района на Кипиловско кале две златни монети с образите на император Константин І Велики и неговата майка Елена. Именно Константин въвежда християнството като официална религия.
История
Кипиловско кале е известно също като Хърсовград, Хърсулград, Сайганица и Сайганско кале. Историческите сведения за тази крепост не са особено богати. Според братята Карел и Херман Шкорпил на това място се е намирала античната крепост "Кирпилон пелон".
Според начина на строеж се предполага, че калето е издигнато през V-VI век след Хр. за защита на Византийската империя от варварските нашествия от север. Най-вероятно крепостта е съществувала до края на Второто българско царство.
Археолозите считат също така, че тук са живели тракийски племена преди да бъде построена твърдината. Основания дават мястото, на което е издигнато калето, изсичанията в скалите, както и скалните ниши.
Подобни защитни крепости срещу варварите са открити и около селата Беброво и Костел. Специално Кипиловско кале най-вероятно е било предвидено за охрана на Търновския път и околните маршрути, а и за северния подход към близкия проход "Железни врата".
Неизползван потенциал
Дори само поглед върху съчетанието между добре запазените стени и плъзналите сред тях дървета и храсталаци е достатъчен, за да стане ясно, че Кипиловско кале може да бъде приведено в много по-добър вид. Крепости в доста по-незапазено състояние се радват на много по-голяма популярност. Всъщност човек трябва да дойде тук и целенасочено да търси тази твърдина. Табелите "кале" са написани на ръка, чакълестият път, който е след асфалтирания, е доста голямо предизвикателство за леки автомобили.
Дори леко подобрение на трасето, заедно с някоя и друга информационна табела, би подобрило чувствително положението. Няма да е излишно също калето да се почиства редовно от плъзналите храсталаци.
И това е само икономичният вариант за популяризиране на Кипиловско кале. Разпръснатите вътре останки от керамични съдове са като връх на айсберг колко още потенциал има в това място. Малко по-сериозна инвестиция би превърнала крепостта в един завършен комплекс, който да бъде сред водещите забележителности в България.
