Пътешествието на зъба започва в Белгийско Конго през 30-те години на миналия век. В региона Катако-Комбе, недалеч от географския център на колонията, той се промушва през венеца и попада в устата на младо, будно момче.
През първата част от историята си зъбът прави това, което правят зъбите. Той играе своята роля в храненето и говоренето - помага за произнасянето на католически молитви, любителска поезия, признания в любов и гняв, ежедневните битовизми. По-късно той е част от ослепителната усмивка и оформя сричките на политическите речи - ораторско изкуство, което променя историята на страната. В някакъв момент по пътя тя се поврежда или разпада и се увенчава с блестяща златна корона.
След това настъпва по-мрачен период. Собственикът на зъба е Патрис Лумумба, първият демократично избран министър-председател на Конго, човек, когото мнозина искат да ликвидират. През 1961 г. Лумумба е убит, тялото му е погребано, изровено, разчленено и разтворено в киселина. Зъбът е запазен - донесен в Белгия от белгийски полицай на име Жерар Соете като нещо, което по-късно той описва като "вид ловен трофей".
Почти 40 години зъбът не се вижда от обществеността, докато Соете не излиза по телевизията, за да го покаже и да признае участието си в убийството на Лумумба. Години по-късно зъбът е иззет от дома на дъщерята на Соете и започва следващата му - и най-вероятно последна - глава.
Белгия предаде на 20 юни последната останка на убития конгоански лидер Патрис Лумумба на семейството му, като по този начин
затвори мрачна глава от колониалното си минало
Главният прокурор Фредерик Ван Льов връчи на роднините малка, яркосиня кутийка със зъба. Церемонията бе предавана по телевизията. Зъбът бе поставен в ковчег с нормални размери и бе изпратен в днешната Демократична република Конго, която почита Лумумба като антиколониален герой.
Синът на Лумумба Роланд заяви на пресконференция в Брюксел, че връщането на зъба ще позволи на семейството му да "завърши траура си".
Убийството на Лумумба - както и бруталната история на белгийския контрол над Конго - са траен източник на болка между двете страни.
Пламенен критик на белгийското жестоко управление, Лумумба става първият министър-председател на страната си, след като тя получава независимост през 1960 г. Но той попада в прицела на бившата колониална сила и Съединените щати и е свален с преврат само три месеца след встъпването си в длъжност.
Убит е на 17 януари 1961 г., едва 35-годишен, в южния регион Катанга с участието на белгийски наемници.
Зъбът е иззет от белгийските власти през 2016 г. от дъщерята на полицая Жерар Соете, след като семейството на Лумумба подава жалба.
ДР Конго обяви тридневен "национален траур" от 27 до 30 юни - 62-рата годишнина от обявяването на независимостта на страната - по повод церемонията по погребението на тленните останки в Киншаса.
Децата на Лумумба бяха приети от белгийския крал Филип, който миналия месец пътува до ДР Конго, за да изрази "най-дълбокото си съжаление" за колониалното минало.
Историците твърдят, че милиони хора са били убити, осакатени или починали от болести, принудени да събират каучук по време на колониалното управление. Земята е била ограбвана и заради минералните си богатства, дървесината и слоновата кост.
Зъбът на Лумумба и неговата неспокойна, ужасна история са неприятно напомняне за история, за която
белгийските власти не искаха да поемат отговорност
През 1999 г. белгийският социолог Людо де Витте публикува книгата "Убийството на Лумумба", която предизвика национална равносметка, включително парламентарно разследване на смъртта на лидера на борбата за независимост. Оттогава обаче напредъкът е "доста разочароващ", казва Де Витте.
"Трябва конкретно да признаем отговорността в този случай, да направим практически изводи на всички нива, да отредим на Лумумба място, достойно за неговата слава, за неговото значение за историята на Африка", каза Де Витте.
Той добави, че отговорността на Белгия трябва да бъде ясно изразена "на всички нива: политическо, идеологическо... и финансово".
На 30 юни 1960 г., като част от церемонията по отбелязване на края на белгийското управление, тогавашният белгийски крал Бодуен произнася реч в Киншаса, в която възхвалява ползите от колониализма и пожелава топли отношения между Белгия и бившата ѝ територия.
Лумумба, току-що назначен за министър-председател, отговаря с реч, в която осъжда жестокостите, извършени по време на белгийското управление. Свободата на Конго, напомня той на слушателите си, е постигната не благодарение на великодушието на колонизатора, а чрез борба, за която конгоанците не са пожалили нито "силата", нито "кръвта" си.
В разгара на Студената война издигането на Лумумба предизвиква опасения на Запад, че той може да насочи страната си към Съветския съюз, до такава степен, че
ЦРУ замисля да го убие
Краткият му бурен мандат е последван от преврат през септември и арест по-късно същата година. Убит е от властите на Катанга, отцепилата се конгоанска държава, след като е измъчван в присъствието на белгийски военни.
В продължение на десетилетия след убийството на Лумумба Белгия запазва официално мълчание относно обстоятелствата около смъртта му. Но през 2001 г., когато страната започва да се бори с бруталната си история на колонизатор, парламентарно разследване установява, че белгийското правителство е "морално отговорно" за убийството на Лумумба.
