Името на нидерландската стриптийзьорка, куртизанка и (може би) шпионка доби неочаквана популярност у нас в последните месеци благодарение на бившия премиер Бойко Борисов и неговото фамозно чекмедже. Той обясни, че жената, снимала кюлчетата злато и пачките евро в спалнята му, е "като Мата Хари".
Борисов може да е чел само "Винету", но явно дори той знае за тази митологична фигура от популярната култура, на която са посветени редица книги и филми. Въпреки всички тях образът на Мата Хари и днес остава обвит в мистерия - както нищо чудно да се окаже и с българската ѝ последователка, чиято самоличност засега не е ясна.
Още при първите си публични появи самата Мата Хари си измисля екзотична биография, която ѝ позволява да възбужда (главно мъжките) умове. Легендата „Мата Хари“ доизмислят и редица нейни съвременници. А разпространеното схващане, че е била една от най-успешните шпионки на всички времена, изобщо не отговаря на историческата истина, припомня "Дойче веле".
За себе си фаталната жена разказва, че е родена в Индия. Баща ѝ бил брамин, а майка ѝ - танцьорка. Била израснала и възпитавана сред храмовите жрици, които я въвели в тайнствата на танца и най-вече на любовта. Но всичко това са измишльотини. Колкото и да е заплетена историята на Мата Хари, има поне няколко факта, които можем да смятаме за сигурни. Жената е родена в Нидерландия през 1876 година в семейството на богат търговец, а истинското ѝ име е Маргарета Гертруда Зеле. На 19 години се омъжва за офицер от колониалните войски, след като отговаря на обявата му в местен вестник. Заминава с кап. Рудолф Маклеод за островите Ява и Суматра (в днешна Индонезия) и му ражда две деца. Бракът обаче бързо се разпада и бъдещата легендарна шпионка остава без средства.
Кариерата ѝ на танцьорка започва от цирковата арена и я извежда до невиждани успехи. Младата жена с екзотичното сценично име, което се превежда като „окото на зората“ или „слънце“, пленява мъжете със своите танци, в чийто край обикновено оставала полугола. Дори за Париж като „столица на разврата“ това е истинска сензация. Тя е рисувана, възпявана, описвана. Поддържа връзки с множество високопоставени военни и политици и получава в замяна скъпи подаръци.
Според легендата в началото на Първата световна война германците я вербуват за своя шпионка. По-късно Мата Хари се опитва да стане двойна агентка и да работи и за френския шпионаж, но този опит се проваля. Френският съд я признава за виновна и на 25 юли 1917 година я осъжда на смърт. През октомври същата година Маргарета-Мата е разстреляна.
Вълнуващият живот на Мата Хари и трагичната ѝ кончина стават основа на безброй книги, театрални пиеси, мюзикъли и филми. Първото кинопроизведение за нея се появява само три години след смъртта ѝ, а по-късно в нейната роля се превъплъщават звезди като Грета Гарбо, За За Габор, Жана Моро и Силвия Кристел.
През 2017 г. в Германия беше излъчен документалният сериал „Мата Хари - танц със смъртта“, който за пръв път прави опит за историческа реконструкция на събитията от 1916-1917 г., използвайки непубликувани до момента документи. Но авторите на сериала не откриват нищо ново и сензационно - тяхното разследване само потвърждава мнението, че танцьорката не е била кой знае каква шпионка и всъщност не е издала нито една голяма военна тайна. Същото показаха и документи на британското разузнаване, разсекретени през 1999 г.
Когато я вербува германската разведка, Мата Хари е на 39 години. Тя знае, че скоро ще трябва да слезе от сцената, и търси нов източник на доходи. Очевидно възможността да припечелва от шпионаж ѝ се вижда привлекателна, но мнението на германските началници от самото начало не е розово: те смятат Мата Хари за не особено благонадеждна и прекалено разточителна в навиците си. А когато разбират, че се опитва да играе двойни игри, решават да я предадат на французите. Германското разузнаване изпраща до свой дипломат в Мадрид писмо, в което става дума за шпионката Мата Хари под кодово име "Н21" - знаейки, че врагът ще отвори и разшифрова писмото. Целта е да изпратят френското контраразузнаване за зелен хайвер: да му пробутат една второстепенна агентка и така да прикрият важните си източници.
В хода на следствието Мата Хари не посочва нито едно име и не дава никаква информация за контактите си с германците. А и няма какво толкова да издаде, твърдят авторите на документалния филм. Въпреки това французите я обявяват за зловеща шпионка, виновна за смъртта на хиляди френски войници. Може би го правят просто с пропагандни цели, но тъкмо това заляга в дъното на легендата за "фаталната" Мата Хари. „Обичам офицерите, винаги съм ги обичала“, казва по време на процеса тя. „Винаги ще предпочета да бъда любовница на беден офицер, отколкото на богат банкер.“
Мистерия витае дори около тленните останки на Мата Хари. Тъй като след екзекуцията никой от нейните роднини не идва да прибере тялото ѝ, то е оставено за медицински изследвания, като главата е балсамирана и пазена в Музея по анатомия в Париж. През 2000 г. обаче откриват, че главата липсва и вероятно е изчезнала още през 50-те, когато институцията се мести на ново място. Документи от 1918 г. сочат, че музеят е получил и нейните останки, но те също не могат да бъдат открити.
