Приказни къщи и малки замъци, превърнати в хотели, сякаш извадени от вдъхновения от творбите на Стефан Цвайг филм на Уес Андерсън "Гранд хотел ''Будапеща"; чешми и фонтани, от които звънливо блика лечебна вода, лек за всяка болежка; градини с различни благоуханни цветя. Това представлява на пръв поглед чешкият курортен град Лухачовице, разположен в района на Злин.

За онези, които предпочитат шумните и динамични места, Лухачовице не предлага нищо. Спокойствието се е пропило по стените на разноцветните къщи, а чистите алеи и поддържани градини с рози напомнят по-скоро на декор от средновековна приказка, отколкото на реално съществуващо място. Повече от 300 години хората се стичат от всички краища на Чехия, за да търсят спасение от тежестта на заболявания на дихателния и храносмилателния тракт, диабет и мускулно-скелетни нарушения. Водата в Лухачовице е силно минерализирана и е естествено ефервесцентна, т.е. бълбукаща, остатъчна морска вода, което обяснява силния ѝ солен вкус, който макар и трудно, се преглъща в името на здравето.

Лухачовице се споменава за първи път в исторически документ от 1412 г., но се предполага, че е основан в средата на XIII в. В края на XVI в. Лухачовице става главен град на огромно имение, включващо 12 села. От 1629 г. до 1945 г. имението принадлежи на знатното семейство Серений. Този род играе основна роля в превръщането на града в балнеокурорт. Серений осъзнават значението на лечебните води на Лухачовице и че балнеолечението може да допринесе за семейната хазна. 

Малко по малко амбициозната фамилия

започва да изгражда чешми върху изворите,

които свободно бликали от земните недра. Новините за лечебната сила на водите на Лухачовице се разпространяват и първите гости пристигат, за да потърсят лек за болките си. В началото Серений нямат пари, за да изградят лечебни центрове или хотели, в които знатните особи да прекарат известно време по предписание на семейните си лекари. Интересът към местните извори продължава да расте и тогавашният собственик на имението построява през 1789 г. хан с няколко стаи за гости. Разширяването на този своеобразен спа център е подкрепено от доклади за успешното лечение на многобройни здравословни неразположения. Експертните становища с положителна оценка са причина за износа на местната минерална вода и потоците от пациенти. Лухачовице обаче се намира в Белите Карпати и да се стигне до лечебните извори не е шега работа, още повече като се има предвид, че повечето желаещи да се доберат до лековитата вода имат ставни или костни проблеми. 

Нов етап от развитието както на спа центъра, така и на града се появява в началото на XX век, когато чешкият лекар Франтишек Весели идва в Лухачовице. Находчивият доктор с бизнес нюх решава да вложи пари, за да превърне градчето в съвременен спа център, като създава акционерно дружество, което поема контрола върху минералните извори. Семейство Серений обаче продължава да има значителна финансова роля в разрастването на курорта. Проблемът с непроходимостта е бързо преодолян с прокарването на железопътна линия през 1904 г.

Благодарение на проекта на архитект Душан Юркович се

реализира мечтата на семейство Серений и доктор Весели 

за модерен и удобен възстановителен център. Словашкият архитект отделя изключително много време, за да проучи разположението на града и да разбере какви са нуждите на хората, за които ще създаде хотелите и вилите. Усещането му за околната среда и разбирането на духа на курорта все още могат да се видят в архитектурата на къщата на самия Юркович или в очарователните къщи "Слънчева баня", "Ястреб" и сградата на Института по хидротерапия. 

През 20-те и 30-те години на XX век значението на курорта Лухачовице нараства заедно с увеличаващия се брой жители и гости. Появяват се още сгради с вдъхновяващи осанки: сградата на сегашния Общински комитет, дворецът санаториум, хотел "Александрия", хотелите "Фучик'' и "Морава", а през 1935 г. и Социалният клуб. След окупацията от нацистка Германия достъпът до водата е отрязан за чешката общественост и се предоставя изцяло на услугите на нацистите. След освобождението на града през май 1945 г.

започва още една глава в историята на Лухачовице

Между 1945-1947 г. е построен нов комплекс от сгради, които предлагат балнеолечение, включително и нов здравен център. Социалните промени след февруари 1948 г. повлияват както на живота на хората в Лухачовице, така и на начина, по който курорта функционира. Селското стопанство е колективизирано, горите са национализирани и държавата става единственият собственик на природните лечебни източници и на всички балнеологични, жилищни сгради и заведения за хранене в курортните градове. През 1957 г. Лухачовице получава статут на курорт, а балнеоложките грижи минават под опеката на  Министерството на здравеопазването. За да се реши проблемът с новопристигналите заселници, се построяват типичните за онези години панелки, които се намират далече от красивия център на Лухачовице, така че да се запази автентичният облик на града. През 2016 г. сгради и замъци в Лухачовице са върнати на баронеса Изабела Тиен-Адлерфлихт, чието моминско име е Серений.

Фонтаните и чешмите в Лухачовице сами по себе си са архитектурно богатство. Най-известният фонтан е създаден от Ян Каван и е транспортиран от световното изложение EXPO 1958 в Брюксел и затова се нарича Брюкселски фонтан. Друг известен фонтан е този на доктор Весели и построеният в чест на Винцент Серений, който се нарича "Винцентка". Това е и името на минералната бутилирана вода, която може да се купи в града. До всяка чешма и фонтан има и табелки с описание на какви неразположения влияе водата. Най-новият фонтан в Лухачовице е построен през 2000 г. на площад "28 октомври", а грижите за минералните извори, уюта и лечението на гостите никога не прекъсват.