Всичко започна от уебкамерата, поставена от Българско дружество за защита на птиците до щъркеловото гнездо в село Драгушиново. Тя е там вече трета година, включва се през март, когато щъркелите пристигат. С всяка следваща пролет почитателите на пернатото семейство стават все повече. През май, когато се излюпиха петте им малки (след около 30 дни инкубационен период), понякога зрителите в щъркеловия канал в Ютюб достигат стотина души едновременно.
Хармоничната двойка носи имената Драго и Драга. През април 2020-а, докато всички си седяхме затворени по къщите с прииждането на коронавируса, БЗДП обяви
конкурс за "кръстник" на семейството
От 42-те предложения за имена и 208 гласували онлайн бяха избрани тези.
И тази пролет, както миналата, пръв пристигна Драго и започна приготовленията на гнездото за "настаняване" на възлюбената си. Женските идват малко по-късно, но мъжкият чака - щъркелът е моногамен и остава с една партньорка през целия си живот. Ако единият от двойката почине, другият чак тогава започва отново да се оглежда - понякога това отнема години.
Но Драга и Драга са, изглежда, в разцвета на силите си. Ни дъжд, ни сняг, ни студ смущават щастливото им съжителство. Защото тези неща ги има. В началото на април се случваше камерата да ги показва целите покрити със сняг като снежни човеци. Но ако не е замръзнала земята и има храна, щъркелът е добре, студът не му пречи чак толкоз.
Вълнението от онлайн воайорството обаче бързо изтлява, а Драгушиново е само на 59 километра от София. Така че защо да не идете дотам тази неделя? Идеален ден за щъркелов туризъм, а и малките вече подават пухени главички.
Пътят минава през шопско село със звучното име Злокучене. То не идва от зло куче, както може да се предположи, а от "злак" - тучно зелено (другото му име в миналото е било Слънчев брег, представете си - но наистина е на слънчев склон с панорама към рилските върхове). В България има общо четири села Злокучене.
Драгушиново е малко след това, току преди Самоков. Гнездото на Драго и Драга е на главния път и веднага се забелязва, но какво ти! Освен него има още едно, две, три, пет гнезда! И във всяка от уличките - по още пет. В Драгушиново има
44 активни гнезда на щъркели
- най-голямата популация в България.
И не че селото е точно туристическа дестинация (макар да е на един хвърлей от пистите на Боровец), но местните изпитват известна гордост от това съжителство. Тази година - и леко съжаление, че са си дошли по-малко двойки и някои гнезда са останали празни. Което не пречи млад щъркелак да си търси партньорка и дом и да бъде гонен с тракане и пляскане на криле отвсякъде. Трудно е да си подрастващ! Но изобщо щъркелите рядко са дружелюбни към своите събратя и всеки пази "дома" си ревниво от пришълци. Хоровото тракане от клюнове понякога е толкова силно, че наподобява картечен откос.
Драго, Драга и камерата са във второто гнездо на главния път, вляво от табелата. При щъркелите двамата заедно полагат грижи за яйцата и потомството, но все пак Драго по-често отлита за жаби. Драга прекарва повече време над яйчицата, като от чат-пат става да се разтъпче. Щъркеловата "диета" е солидна - всеки ден трябва да изядат 20-25 полевки, мишки, жаби. Отделно червейчета, насекоми, дори змии. Продоволствия не липсват: въпреки че Драгушиново е в подножието на планината, около него има широки, равни обработваеми площи, из които големите бели птици достолепно се разхождат. На един хвърлей е и река Искър.
Камерата следи брачните ритуали на Драго и Драга като
част от проекта "Живот за птиците",
започнат през 2019-а от БЗДП и ЧЕЗ. Целта му е както да бъдат обезопасени електропроводите и стълбовете, за да няма пострадали от тока птици, така и да се монтират 900 платформи за повдигане на щъркелови гнезда. Всички те ще направят живота на внушителните птици по-удобен и лек. Защото гнездото хич не е леко - всяко тежи между един и два тона.
Дружеството осигурява "ефир" и за още едно щъркелово семейство, в село Ярлово, но за съжаление техният любовен сериал приключи трагично - в края на април мъжкият Ростислав загина от отравяне и четирите яйца бяха прибрани в инкубатор, тъй като женската нямаше да се справи сама с отглеждането на поколение.
А ето кои са другите места у нас, където можете да наблюдавате щъркеловия живот на живо: Козлодуй (27 двойки според Уикипедия, но данните може и да не са съвсем точни), Съединение, Раковски и Белозем в Пловдивско - по 25-26 двойки, двайсет има и в близкото село Караджалово. В Самоковско има поне още едно място, където прелетните птици се срещат в изобилие - с. Поповяне, в долината на река Лустра. Има ги и на Кулата - когато магистралата Е79 не бе завършена, отиващите към Гърция често виждаха редицата щъркелови гнезда в крайграничното село. Най-близкият до София щъркелов "мегаполис" е шопското с. Равно поле, веднага след летището.
Що се отнася до Драгушиново, то
предлага прекрасна гледка към Рила
и е сред българските села, сравнително пощадени от обезлюдяването. Не защото щъркелите носят много бебета, не - повечето му обитатели са на достолепна възраст, но все пак хората засега са повече от птиците. Бройката възлиза на около 600 души - само с двеста по-малко, отколкото преди век.
Селото е на 2 км от Самоков и някои го разглеждат като квартал на града, тъй като спокойно се ползва от неговата инфраструктура. Местните легенди са свързани с Крали Марко - надвисналият над селото връх се нарича Маркова трапеза. Между Драгушиново и Злокучене се намира новият параклис "Св. Иван Рилски" - построен край кладенец, чиято вода се считала още от османско време за лековита.
Главният селски храм обаче е "Св. Тодор", а Тодоровден се чества като голям празник с традиционния курбан от раци (тъй като светията се пада през Великите пости - не може курбан с мръвка). Рачникът се приготвя в голяма тепсия - с ориз, олио, лук, подправки и, разбира се, речни раци. На тях, подозирам, Драго и Драга също не им прощават.
