Розовото фламинго обикновено навява усещане за нещо екзотично от далечните краища на планетата, но всъщност от римски времена обитава и Европа. Присъствието му стана видимо през последните години, тъй като колониите са особено многолюдни, а и с промяната на климата все по-често можем да наблюдаваме тази топлолюбива птица на север - дори в Дания, Германия и др. Къде можем да му се порадваме, без да прекосяваме океани и да прескачаме континенти?
1. Камарг, Франция
Лагуните на Камарг са снабдявали със сол още древните римляни. В невероятните красоти на националния парк, разположен между двата ръкава на делтата на Рона в Южна Франция, могат да се видят стотици видове птици и диви коне, сред тях и розово фламинго. Миналото лято орнитолози установиха, че това е най-голямата група фламинго, пребивавала в района от 45 години насам. Снимки от въздуха показват, че през август в солените лагуни на парка е имало поне 25 000 семейства, или 50 000 възрастни индивиди. Преброени са и 12 000 малки, което е исторически рекорд.
Според учените 2020 г. е била благодатна за птичите колонии заради липсата на въздушен трафик и други хорски смущения. През есента птиците отлитат към по-топли места в Испания, Италия, Турция и Северна Африка, но половината от тях остават да зимуват във Франция.
2. Фуенте де Пиедра, Испания
Фуенте де Пиедра е най-голямата лагуна на Андалусия и поради това едно от най-добрите места за наблюдение на птици в Испания. Наред с фламинго тук могат да се видят над 170 вида птици. Най-подходящият момент за пътуване до лагуната е между февруари и май, когато почти 30 000 птици се настаняват в района за размножителния си период. Към края на април и началото на май ще видите малките пилета, които се учат да се хранят сами и да летят. Подходящ за наблюдение е и влажният сезон, когато вали по-често - август и септември. В някои години тук се раждат до 15 000 малки.
Всяко семейство снася само едно яйце, като и двамата родители се редуват да го мътят. За около 29 дни малкото се излюпва, а след още седем напуска гнездото и започва да изследва света. Малките обикновено се събират на големи групи - детски градини. Любопитно е, че за нас птиците са еднакви, но всеки родител познава своето пиле сред хилядите други и храни точно него.
3. Сардиния
В Сардиния им казват sa genti arrubia - червените хора. Съжителството на островитяните и птиците е сравнително отскоро - фламинго тук се наблюдава от около 25 г., но популацията се увеличава. Птиците харесват солените езера около Каляри, като на Молентарджиус през 2017 г. е имало 26 000 семейства. Най-вълнуващото време да се наблюдават е в първите седмици на юни, когато над езерата се спуска истински розов облак. Най-подходящият момент от деня е непосредствено преди залез слънце.
Най-известното фламинго в Каляри се казва Кип. Кип е на 40 г., родено е в Камарг и е прекарало живота си в пътешествия между Франция и Италия. За пръв път пристига в Сардиния през 1987 г. в солените плитчини на Куарту и си ги харесва за постоянен адрес.
4. Керкини, Гърция
Езерото Керкини е само на 20-30 км след границата с ГКПП "Кулата-Промахон". Дори през ноември-декември тук можете да наблюдавате огромно разнообразие от птици, сред които пеликани и фламинго. Любопитното е, че тази изключително важна влажна зона е създадена от човека, а сега е една от най-популярните спирки по пътя на птичата миграция. Езерото може да се обикаля пеш, а може да се наеме и лодка, която обикновено следва популярните места за наблюдение на пеликани. Който и начин да изберете, трябва да внимавате да не смущавате птиците.
5. Поморие, България
В последните седмици особено популярна у нас стана колонията от розово фламинго в Поморийското езеро. Птиците се чувстват толкова спокойни, че могат да бъдат наблюдавани много близо до жилищните сгради, разказват местните хора пред телевизионните камери. Нашите посетители обаче засега са малко на брой - около 1000 индивида.
Преди две години колония отседна и в Атанасовското езеро край Бургас. До 2015 г. у нас се срещат единични екземпляри от този удивителен вид, случайно долетели (вероятно) от близките си колонии в Турция и Гърция, обясняват от фондация "Биоразнообразие", които осъществяват проекта "Лагуната на живота".
Розовото фламинго не е истински мигрант като белия щъркел, казват от фондацията. Неговите миграции не са така стриктно организирани и няма обособена сезонност, периодичност или посока. Много често остават на едно и също място целогодишно. Птиците мигрират в търсене на храна, места за почивка и размножаване при неподходящи (бързо променящи се) условия на влажните зони, които обитават. Например засушаванията в Африка са една от причините за миграция.
