Борислав Борисов е бивш национален състезател и многократен шампион и носител на купата на България по хандбал, завършил е екология и опазване на околната среда във Варненския технически университет, а в последните години придоби известност в социалните мрежи и в медиите с битките си за спасяване на черноморския бряг от строителни безобразия. Администратор е на фейсбук групата "Да не допуснем Синеморец да се превърне в Слънчев бряг". В края на миналата година спечели наградата "Активист на годината" в конкурса "Човек на годината 2021" на Българския хелзинкски комитет.
1. Човекът, който ме направи човек на 11 години
Венелин Великов – млад треньор, вярващ в доброто, справедливостта и силата на колектива, успя да ме "завлече" в хандбалната зала, преодолявайки неистовото желание на всеки малчуган да е футболист. Той е основната причина половината ми живот да премине в хандбала. Причина е и за многото безусловни приятелства за цял живот – онези, в които дори да не си виждал някого с години, чувстваш го близък и знаеш, че можеш да разчиташ винаги на него.
През 1995/1996 г. се опитах да изневеря на хандбала. Отидох с колелото до залата, намерих Венелин и му казах: "Тренер, да знаеш, че спирам с хандбала." Той изумен ме попита: "Защо, какво е станало?". Отговорих му твърдо: "Тръгвам на "хип-хоп" танци." Той се опита да ме разколебае, но не успя да ме спре. Платих първата месечна такса, но само след няколко дни ентусиазмът ми по хип-хопа се изпари - оказах се абсолютно "дърво" в танците. Бързо се върнах към хандбала. Същата година станахме шампиони на България в нашата възраст.
2. Кръстопътища
На 18 години се изправих пред труден избор. При интереса на няколко хандбални клуба към мен трябваше да избера къде да продължа да се състезавам. След дълго умуване се озовах в “Локомотив“ - Варна.
Освен това трябваше да реша къде искам да продължа да уча. Благодарение на отличната ми диплома и на добрите оценки от изпитите бях приет на всички места, където бях кандидатствал.
Лятото на '98. Отивам в Технически университет-Варна да проверя първото класиране от кандидатстудентските изпити. Нервно преглеждам множеството залепени на портала списъци. И ето, виждам името си, а срещу него - някаква абревиатура, ЕООС. Мисля си, някаква специалност с електроника ще е (бях завършил електротехникум). Поглеждам легендата отдолу и шах: „Екология и опазване на околната среда“. След дълъг размисъл избрах екологията.
В университета срещнах проф. Иван Русев, от когото научих основния урок – околната среда е нашият истински дом. Не къщи, вили, апартаменти и т.н., природата - няма ли я нея, всеки става бездомник.
Балансът между хандбала и университета се оказа възможен. Треньорите ме разбираха, че понякога закъснявам заради лекции или упражнения, а преподавателите уважаваха спортните ми успехи.
3. Пръстът на съдбата
В последните години от състезателната си кариера играех за отбора на ХК “Добруджа“-Добрич. Бил съм буквално на метри от любовта на живота ми, но така и не се срещнахме. После тежката финансова криза ме прати в родния ми град Г. Оряховица. И тогава, когато ни деляха близо 300 км, съдбата ме свърза със Силвия. Искрата пламна и двамата се събрахме, пренебрегвайки стотиците километри. Месец преди сватбата претърпях сериозна контузия, последвана от операция. Получих травмата в последната минута на последния мач в годината, в която станахме шампиони на България. Ако не беше тази травма, може би щях още да се състезавам. Но пък раздялата с активния спорт ми даде повече лично време за семейството.
Лятото на 2011. На гости сме на моя скъп приятел и съотборник Светльо Божков в малко селце до Каварна. Надвечер е, а Светльо и сестра ми Мариана ни в клин-ни в ръкав ни "сюрпризират", че отиват да вземат някакви зайци от Генерал Тошево. И заминават, но не за зайци, а към близкия плаж, където ги чакат Искра, Нели и Деан - други скъпи приятели. За нула време аранжират романтичен декор. А аз небрежно казвам на Силвия: "Хайде, докато чакаме зайците, да се поразходим до плажа." Слизаме, тя вижда уникалната гледка и възкликва: "О, някой май се готви да се обясни в любов. Да се махаме, да не развалим на хората изненадата". Казвам й да не се притеснява, а тя пак ме дърпа да си тръгваме. Сестра ми и приятелите стоят скрити в храстите и наблюдават. Едва когато ударих коляно в пясъка и извадих пръстена, Силвия разбра, че изненадата е за нея. Година по-късно се оженихме.
4. "Липите" и "хазайката" Ангелкова
Отидох в Синеморец за пръв път през 2013 г. Беше любов от пръв поглед. Особено ме порази "Липите" - уникален девствен плаж с дюни, дом на пясъчни лилии, прегърнат на запад от гъстите гори на Странджа. След това не пропусках лято без Синеморец. Но през 2019 г. получих истински шок - научих, че Министерството на туризма, ръководено от Николина Ангелкова, е решило да даде "Липите" под наем. Оказа се, че вече дори има избран наемател. Започнах да пращам протестни писма до всякакви институции - президент, МС, омбудсман, МОСВ. Надигна се и голяма вълна от обществено недоволство, тъй като плажът е изцяло обграден от Защитената местност Силистар, която е с много строги рестрикции, целящи нейното опазване.
И се случи чудо - получих официален отговор от екоминистерството, че плажът не може да се отдава под наем. Ангелкова отмени заповедта си. Тогава повярвах, че обикновените граждани могат да се преборят с държавните безумия. Покрай случая с "Липите" и Синеморец се запознах и сприятелих със страхотни "зелени" хора - Тома Белев от Асоциацията на парковете (той отскоро е зам.-министър на околната среда), Атанас Русев и Дончо Бораджиев от „Да запазим Корал“ , Люба Батембергска и Мария Лалева от „Да спасим Карадере“, проф. Евгений Дайнов и Юлия Иванчева - дългогодишни екоактивисти, и още много други. Искам специално да благодаря на Нено и Лина Найденови (те са от основателите на Народно читалище "Синева - 2020", с. Синеморец), които ми помагат изключително много за каузата.
5. Каспар
Първото нещо, което винаги правя, когато отидем на "Липите", е да намеря начин да си завържа хамака. В копаенето на дупки ми помага Каспар- третият член на семейството, нашият голдън ретривър. Красив и дружелюбен, той винаги "обира точките". Всеки ден на плажа десетки летовници ни поздравяват. Повечето дори не знаят имената ни, но познават Каспар. Именно покрай него имаме безброй запознанства с хора от всякакви националности – американци, кубинци, германци, австрийци, поляци, руснаци, румънци… След първата среща на пясъка в следващите дни новите ни приятели отдалече виждат шарения хамак и идват да се порадват на Каспар, като често му носят лакомства.
6. Битки
Зарових се в документи и разкрих, че над плаж Бутамята се строи 5* СПА хотел - в нарушение на екологичното законодателство. Община Царево бе одобрила и допуснала да се построи огромен хотел с РЗП от 9 декара - с положително становище от РИОСВ-Бургас, издадено за 3 вилни сгради (с изгребна яма). В момента ДНСК е постановила строежът да бъде спрян, да бъдат прекъснати електроснабдяване и водоснабдяване, както и да бъде забранен достъпът до него. Очакваме, че ДНСК ще свършат своята работа докрай, така както повелява законът за всеки незаконен строеж.
През май 2021 общината се опита да затрие единствения терен за спорт в Синеморец. Научихме за това навреме от сигнали на будни граждани. Бързо уведомихме медиите, организира се протест и подписка срещу "инициативата" на кмета Георги Лапчев. Лапчев се стресна и оттегли докладната си записка, като се опита да омаловажи гражданската активност - обясни, че не го прави под натиск, а защото бил открил някаква техническа грешка. ...
Голяма победа бе спирането на предложения безумен проект за ОУП - с манипулирани данни. Опитът да се оправдае огромно бъдещо застрояване бе довел до това да се представи наличието на несъществуващ плаж на територията на община Царево. Отделно активната плажна площ на почти всички плажове бе завишена и не отговаряше на данните от кадастъра и МТ.
В края на миналата година получих изненадващо писмо - от Българския хелзинкски комитет ми съобщиха, че съм номиниран за наградите "Човек на годината 2021". А после дойдоха и отличията - победител в категория "Активист на годината" и не по-малко ценното второ място, което спечелихме с Пламена Игнатова от Клуб Z, за серията разследващи материали за незаконно строителство в Синеморец.
